Здравейте на всички, пиша тук за да споделя проблема си с някой, защото просто не издържам! Става дума за едно момиче от моето училище... Страшно съм влюбен Проблема е че е така от една година(че и повече, ама поне от една година се познаваме с нея)Нямам голям опит с момичетата и мисля, че се изложих докато се опитвах да се "забием"(нещо не ми харесва тая дума, ама айде) Постоянно се страхувах да не объркам нещо, да не се представя лошо и да не приличам на идиот (което стана точно така) и постоянно омазвах нещата и сега тя си мисли, че съм пълен тъпанар А пък си личеше че и тя ме харесва... Но надеждата в мене не умираше и постоянно се надявах, че ще разбере какъв съм и че съм се държал така заради нея, заради тъпата срамежливост и страх да не се представя зле Знам че тя ме харесваше (ако все още не ме харесва малко), АМА АЗ ПР**БАХ ВСИЧКО От известно време тя си има гадже и като ги гледам в училище заедно направо умирам Но чесно казано, правя така че да ги засичам по често по коридорите, само за да я видя... А в същото време ми е супер гадно Аз съм нещо като мазохист - сам правя така че да ми е гадно, ама не мога без да я видя... По принцип с нея си останахме приятели... И сега не мога да спра да мисля за нея Ако щете ми вярвайте, че мисля за нея през по-голямата част от деня - дори в часовете в училище... просто съм некъв супер разсеян! Не мога да се взема в ръце... дори и ред в стаята не мога да си сложа, да не говорим за компютъра - от кога не съм правил нещо по подръжката му... Просто нищо не ми се прави Като се захвана с нещо и след 5 мин. спирам от нещо като мързел (ама не точно мързел, защото не съм чак толкова мързелив, ами нещо като отегчение) Просто не съм същия човек... Никъде не ми се излиза... Нищо пълноценно не правя... И така съм почти една година

Благодаря на всички, които ми прочетоха темата и съжелявам, че е толкова дълго, ама исках да споделя с някого, защото иначе ще се гръмна!