Здравейте, първо искам да кажа, че тази тема я пускам за дискусия и се надявам да няма лични нападки и обиди! Много ми е интересно да погледнем въпроса под малко по различен ъгъл - като го свържем с щастието на човека. Видях че има тема за
разделяне на гаджета и там почти всички сте написали
твърдо не, което изобщо не го вярвам!
Нека да дадем пример за да може да си представим определена ситуация: хипотетично аз съм влюбен в момиче, което си има гадже... Значи се образува триъгълник и винаги един от тримата трябва да страда - това е неизбежно! Добре де, защо трябва да съм аз??? Нека да е другото момче! Егоистично? - ДА, но егоистите успяват най-добре на тоя свят! Висшата цел на всеки човек е щастието, обаче всеки сам трябва да гони тази цел. Ако аз не си преслевам щастието никой няма да го преследва заради мен! И ето разделям ги защото искам това момиче, защото искам да съм щастлив! Сеге ще кажете, че ще съм щаслтлив на гърба на чуждото нещастие! Добре, нека да ги оставя заедно, НО по този начи аз се наранявам сам себе си - това е доста мазохистично, и за кво? - за да е щастилв някой друг! Значи аз се жертвам заради друг човек!
"Обичай себе си, за да те обичат и другите" - това значи да си мисля първо за себе си, после за другите!
"В любовта и на война всичко е позволено" - това няма да го коментирам, само говори за себе си! Защо трябва аз да съм нещастен, за да може опонента ми да е щастлив (опонен за сърцето на момичето)??? В днешно време, когато всеки един гледа да прецака другия би трябвало да сме повече егоисти, отколкото филантропи!
Интересно ми е да чуя вашите мнения по въпроса! И нека всеки чесно, ама
ЧЕСНО да си кажи сега дали би постъпил така или не? Защото егоизма е присъщ на всички хора!
МИР