От няколко дни се чувстам отчаян от живота, всеки ден настроението ми е отвратително, не искам да миждам никой, всеки ден плача и не мога да открия смисъла на живота ми.
Преди около 2 месеца се скарахме с най-добрия ми приятел, с който сме приятели от деца. Оттогава сякаш не съм същия, просто се чувствам разорен. Малко след като се скарах с него скъсах и с приятелката ми от университета и направо щях да откача. Университета ми не е в града ми и се налага всяка сутрин да ходя до там (~60km) с рейс, а след лекциите - да се прибирам вкъщи. За да стигам навреме трябва да се събуждам в 6 и 30 всяка сутрин. Пътя дотам и връщането всеки ден буквално ме съсипва. Връщам се като пребит вкъщи. За да улесня по някакъв начин положението си реших да изкарам книжка и го напрвих през зимната ваканция. Баща ми и майка ми са разведени и баща ми живее доста далеч от нас. Аз отидох при него за 1-2 седмици докато свърши ваканцията, но той каза, че няма да ми купи кола (причината не е финансова в никакъв случай). След като започна тази година ситуацията не се е променила. Имам само един приятел, с когото да излизам и вярно, че всеки път си изкарваме супер, но все пак ми е единствения приятел, а момчето, с което се скарахме ми липсва много като приятел. Няколко пъти се видях и с някои момичета, но те ми изглеждат безразлични. Бях решил да започна работа, защото искам да работя, да имам кола, да си изкарвам пари, да се почувствам част от света. Да, обаче без кола това не може да стане. Майка ми също не иска да ми вземе кола, не мога да тръгна на работа без кола, защото всеки ден се прибирам в 2-3 часа в града и нали се сещате, че няма работа за 2-3 часа. Следователно заради нашите не мога да имам никакво развитие. Живея с 24-годишния ми брат, който винаги насърчава майка ми да откаже моите презложения, той естествено не е лишен от нищо. Не че му завиждам, но винаги той е бил по-поощряван от родителите ми и не мога да го понасям. До момента имах 4 изпита и всички ги взех, при това с доста добри оценки, но тази седмица сега имам още изпити, с които ми приключва семестъра. Изобщо не съм си правил труда да се подготвям и вероятно няма да направя нищо. не знам какво да правя със себе си:
1. Сам съм - нямам приятели, нямам приятелка
2. Нямам щанс да тръгна на работа и да си изкарвам пари
3. Нямам кола
4. От 1 месец насам имам чувството, че не мога да се усмихвам, настроението ми е отвратително, всичко ми е базразлично
5. В семейството положението също е гадно. Баща ми изобщо не го интересува как сме, не ни се обажда, не ни помага, брат ми се държи ужасно с мен, по този начин настройва и майка ми срещу мен.
Чество да ви кажа вече искам да им тегля майната на всички, но и това не мога да го направя, защото в момента съм зависим от родителите ми.
просто не знам какво да правя.