Ами май живота ми изцежда и последните сили...Така, че явно той взима от мен, а аз...Винаги се чувствам толкова уморена от всичко..Определено не взимам всичко от живота.А и не смятам , че животът е такъв какъвто си го направиш и които твърди това, май не познава жестокостта и студенината у хората...Нима качил се на своето връхче,където се чувстваш спокоен и щастлив, някой не те дръпва,сривайки постигнатото от теб, и всичко, за което си мечтал и си опитал да постигнеш е загубено...Мразяяя ги тези моменти...Аз и живота мразя...Животът не е прекрасен, но защо да си го черня още и аз, достатъчно е, че познатите ми не пропускат да го направят по-ужасен....Вдигам глава и се надявам, че някой ден ще е различен и хубав...