...Боли като знаеш,че каквото и да направиш никога няма да бъде твой,като знаеш,че ще остане сладък спомен,несбъдната мечта и неосъществен сън.Иска ти се да извикаш,че го обичаш повече от живота си...иска ти се да отидеш и да му кажеш в очите,колко мн го обичаш,но страха ти наделява и си замълчаваш.Затворила си чуствата си към него мн одавна в сърцето си и никога няма да ги пуснеш отново.Минали са месеци от както те е зарязал.Чудиш се дали връзката ти не е била поредната лъжа,дали не си била играчка в ръцете му.Но любовта му към теб беше мн силна преди,а връзката дълга и сериозна.Но каде е тази любов!?Защо така те отблъсква...Болката е голяма...заблудила си всички,че си го забравила,но от вътре изгараш,но си мълчиш и никога няма да кажеш,че го обичаш пак.Държиш се с него студено,спираш да му отг в чата....какво ли си мисли,спира да те търси...дали и него го боли.Надеждата одавна е изчезнала...затваряш очи и го виждаш....мина повече от полувин година от както не си го виждала,дали си има друга,дали иска да те намери.Продължила си напред,затворила всичко дълго в сърцето си и лъжейки всички,че си щастлива.Дали някога ще те потърси,дали след толкова време ако те види дали нещо в сърцето му ще трепне,страниш от града му...дали го забравиш....едва ли винаги ще остане любовта на живота ти,единственото момче,което никога няма да те поиска пак,което е невъзможно да се влюби пай в теб