От самота до болка отекчена измислих ти и тяло и лице.
И заслепена от крсиви чувства,си измислях си какво ли не.
Измислях си це ме обичаш ,че всяка вечер си винаги до мен,че единствено за мене си мечтаеш,а щом ме няма си,че си натъжен.Ивсеки ден усещах твоя дъх и устните ти как ме парят.Измислях си дори че страдам,когато с нещо си ме наранил.И как от ревност полудявам щом с друга нежен бил си.Така в илюзии живеех,но обичал ли си ме ме всъщтност так и не разбрах,защото тази нощ отново съм сама.Ето и отговора на въпроса ти!!