Несподелена любов - поезия

**dAnnyb0y** · 02-20-2006, 20:50

Дириш, мечтаеш и отново..
не виждаш за болката лек,
и казваш си, няма магия,
забравил да търсиш до теб.

Тя те поглежда смирено
и бавно подава ръка,
която ти никога няма да вземеш..
тъй зает да откриеш любовта..

А винаги била е наблизо,
със свойта усмивка и топли слова.
Помагаше, без да търси отплата,
но в себе си криеше безкрайна тъга...

Разбираш .. и вече я искаш,
открил тъй внезапно това,
което през цялото време си имал...
.. а то си отиде по твоя вина.

----------------------------------

Ще се радвам да чуя мнения...