Ми това е толкова лесно. Просто трябва да вникнеш в стихотворенията.
Например в "Тихият пролетен дъжд" образът на дъжда е знак за пречистващата сила на душевните изживявания. Стряхата и земята пък загатват духовните ценности на материалния свят. Художественото повторение на стиха "тихият пролетен дъжд" пресъздава копнежа по хармония, равновесие и осъществени мечти. А финалната строфа въплъщава отчаянието и безизходицата на романтичната душа.

В "Светло утро ти прокуди" лирическият глас изповядва своето възторжено чувство, породено от светлото утро, в чиито образ се въплъщава началото на нов живот. Символният образ на пеперудата обобщава ефирното щастие за човешката душа, художественото пространство разкрива необятността на човешката мечта.

В "Кръгозори надвесени" също се търси връзката между душевността и уникалната природа. Основна тема в произведението е любовта и раздялата, съпътствана от самотата и настъпването на есента, която почти винаги е предвестител на мрак, студ и тъга. Инициалният стих, в случая "кръгозори надвесени" символизира тежест, самота, безнадеждност. Чрез рефрена "Ръми, есен е" още по-силно се развива мотива за раздялата. Есента вече е настъпила в душата на лирическия говорител. Няма надежда - останал е само споменът.

Надявам се да съм помогнала.

П.П. Всъщност държа да отбележа, че това ми е любимият поет.