Причините за неуспеха на въстанието се коренят и в състоянието на българската нация, в нейните възможности, консолидация, в отраженията на робството върху националния дух. По време на самото въстание българската нация не се оказва единна и организирана. Докато в Средногорието умират в българи, то в Североизточна и Северозападна България селяните продължават ежедневието си, недокоснати от националната трагедия. Националната разпокъсаност се отразява върху единството на революционните сили. При това положение не е възможно да се проведе всенародно въстание което да доведе до освобождението на България. Оттук водят началото организационните и тактически грешки по време на подготовката и хода на въстанието. По своя замисъл, организация и изпълнение то отстъпва от постиженията на революционно-демократичната мисъл, от идеите на Левски. Според него българската революция може да успее, ако е всенародна, ако се подготви организирано и тактически, разполага със сили да унищожи военната мощ на Империята и неутрализира балканския национализъм. Тя според Левски може да се използва външна помощ, само когато движението се превърне в самостоятелно, с реални сили. Априлските дейци отстъпват от заветите на Левски. Те подготвят въстанието набързо. То е лишено от единен ръководен център, който да съгласува действията върху базата на обща стратегия и тактика, каквито в хода на въстанието липсват. Всичко това допринася въстанието да не получи размаха и продължителността желани от инициаторите му. Самите те не вярват в успеха му. Те го разглеждат като акция, която трябва да покаже на Европа, че положението е нетърпимо и исторически невъзможно. Тук априлци успяват - сведенията за невероятната жестокост, проявена при потушаването на Априлското въстание, достигат до външния свят и предизвикват възмущението на европейското обществено мнение. Редица бележити представители на световната култура надигат глас в подкрепа на българския народ и обсъждат нечуваните злодеяния на властите. Голяма роля за изнасянето на компрометиращи Портата факти имат участниците в предизвиканата международна анкета - американският посланик в Цариград Скайлер и руския консул в Одрин Церетелев. Потресаващо впечатление правят статиите на Макгахан, кореспондент на в. "Дейли нюз". В Полша, Унгария, Италия, Чехия се организират протестни митинги, събират се помощи за пострадалите. Със средствата на лейди Стансфорд е открита болница в Батак. Срещу извършените жестокости протестират френският публицист Емил де Жирарден и писателят Виктор Юго. В Италия Джузепе Гарибалди зове балканските славяни на решителен бой срещу угнетителите. Априлските събития намират широк отзвук в Австро-Унгария, Германия и Румъния. Те вълнуват и руската общественост. В полза на България се застъпват великите руски писатели и учени Л. Толстой, Тургенев, Достоевски, Аксаков, Менделеев и др. Организират се славянски комитети за материално подпомагане на пострадалите. Много деца, предимно девойки, чиито родители за загинали, са приети на учение в Русия. Активно в помощта участва Одеското българско настоятелство.
Априлското въстание провокира за първи път международна акция в защита на българския народ. В широкото движение в подкрепа на България участват най-големите умове на XIX век. То принуждава европейската дипломация отново да се заеме е Източния въпрос. Това подтиква Русия към непосредствена военна акция срещу Османската империя. Събитията от 1876 до 1878г., сред които централно място заема Априлското въстание, довеждат до освобождението на България.


§§ Модерирано от I don't know who I am §§
§§ точка(и) 1 ! §§