Скъпи приятели радвам се, че се получи добра дискусия по темата. Искам да добавя някои неща. Първо най-искренно искам да си призная, че и аз съм казвал на хората около мене: "простак, тъпак дебел като свиня, на мого да те понасям и т.н." Ставало е в моменти на ярост или недомислие. Искренно съжалявам за тези си постъпки!!! И мене много пъти са ме обиждали и унижавали, и знам, че е много неприятно. Всичко е строго индивидуално. Като се замисля познавам някои момичета, които са пълнички и/или нисички, но си имаме лаф с тях и ми е много забавна компанията им. В университета имах един колега, които отговаряше на описанието зубар, носеше дебели очила, наистина знаеше много, но постояно се надуваше и изтъкваше как той е най-умен а всички останали сме тъпи.Говори само врели-некипели. Стана ми жал как този човек,буквално за два дни си спечели омразата на всичките му колеги. Единственно аз го уважавах заради интелектуалния капацитет, но всички го мразеха.
Нека да се върна на споменатото момиче. Наистина не я обвинявам за външния и вид, но като гледам цялата задръстеност май идва и от семейството й. До 25 са я пазели да не излиза много, гледали са я като писано яице, първата си работа е започнала на 26. Бих казъл, че и родителите са виновни донякъде за полжението й, защото доста са я ограничавали и не са й давали почти никъде да излиза. Това според мен е довело до известна степен на социално осакатяване.
Аз лично я уважавам като човек, зачитам правата й, но не бих искал да излизам повече с нея защото не ми е приятна и нямаме никакви общи теми, няма какво да си кажем. Няколко пъти ме търси и аз все отказвам. Явно е толкова тъпа, че не може да разбере, че не я искам. Следващия път мисля да й го кажа в прав текст и да я посъветвам да отслабне малко. Много ми е трудно да га направя обаче, защото много пъти на мен са ми казвали "Никога не бих излязла с момче което не кара кола", "Имам си приятел и е доста неуместно да се виждам с тебе" ит.н. и знам колко е болезнено и неприятно. Хора посъветвайте ме как да го направя по деликатен начин, щом не се разбира от контекстово, защото вече 5 пъти й отказвах, под предтекст, че си имам работа и тя продължава да ме търси. Ето ме от другата страна на барикадата вече и ми е много съвестно, че трябва да наранявам, защото знам какво е, но свичко си зависи от личността. "Каквото посееш, това ще пожънеш" казва една стара поговорка.
Та хора, светнете ме за някои деликатни и по-безболезнени начини за отхвърляне.
10х!!!