И едно сърце разбито копнее за мъничко любов.И една душа разкъсана лежи като умряла вътре в мен!И една сълза проклета се стича по бузата сега.И едно дете загина...и роди се бъдеща жена!Това дете умря във името на една любов и мъжът,който го погуби никога не осъзна,че малкото момиче се бе превърнало вече във жена!
Това момиче бе щастливо, то се радваше на живота,но нещо то загуби и никой не разбра какво е то!Макар да беше още малко дълбоко в себе си то вече бе пораснало.Но,се радваше,че е имало някой заради,който да погребе онова дете.Привидно се смееше,но всъщност болката я погуваше...
Започна тя да търси щастието по света,но откриваше единствено любовта.И не спираше да си мечтае...но с мечти до къде се стига?!Подаряваше всяка своя мисъл на онзи мъж!!!Често ходеше тя на гроба на умрялото дете.Спомена за него я развеселяваше и със смях от там си тръгваше,но по пътя пак онова момче срещаше!Не спираше да си повтаря:”Забрави го!Забрави го!...”,но колкото повече го казваше,толкова по-силно го обикваше!
А,сега така боли!Несподелената любов изгаряше силно туптящото сърце,което вече от света се криеше и не искаше да загуби спомена за онова,което всъщност никога не е имало!
Кое ли е това момиче и заради кого порасна то?!Защо очите му сега сълзят?!И защо не иска то да те намрази?!Какво го спира да продължи напред?!И какво задържа любовта?!...
Но,ти не си виновен,че този път поех.Ти ме предупреди да не се влюбвам докато съм толкова малка,а аз не те послушах!Сега ще си остана със надеждата,че ще те имам някой ден и няма да спра да се моля...ще продължа да живея и ще продължа да се смея.И всичко това във името на ЕДНА ЛЮБОВ!