Когато си сам и отритнат
Без никой и в плен
И сълзите само нашепват страх
И се чувстваш студен
Няма надежда и никой
Който пегръдка да ти дари
Усещаш студената песен
Умираща в спомен дори
Трепериш,политаш и падаш
В безната и сърцето боли
И красиво сиво съня ти изпълва
Но...Чувстваш се слаб и това ти тежи
Красиво небе и грозни парцали
Изцапани с твоята кръв
Потапят съзнанието ти изцяло
В ужасната тиня на собствената ти смърт
Трудно и тежко
без изход дори
Умираш без нищо
Само спомени,без никакви мечти...