Предполагам, че преди всеки от нас да е отворил една такава врата си е мислил абсолютно същото, защото е лесно да говориш и да бъдеш оптимист. Но затвориш ли вратата, случи ли ти се съответното нещастие, което те кара да страдаш, то трудно можеш веднага да продължиш...
Изисква се някакво време, за да преодолееш случилото се, а от там нататък всеки сам решава дали ще бъде реалист, песимист или оптимист и каква ще бъде самата му настройка, погледът към живота...
Защото точно този начин на живот, това, което виждаме...Това сме ние самите...И е от значение какво ни се е случило и какво ни е повлияло преди това...