Спомен
Във времето застина обичта,
като камък стана, а беше огнена, гореща...
Остави в миналото ти една красива следа,
една истина, едно прекрасно нещо...

Една надежда отиде си като магия,
един свят се срина просто ей-така.
И не мога вече сълзите си да крия...
Загубих те! Останах пак сама!...

Съжалявам! Не мога повече за тебе
да се боря!
И нямам вече сили за любовта ти да се моля!
До тук! Приятели! Нали така поиска ти?
Затова нали превърна в леден спомен
всичките мечти...