mno e dobro

eto i neshto ot men


Защо си мислиш че съм само твоя?
Защо ми казваш,че създадена съм аз за теб?
Друг ще срещна зад завоя,
друг-със пъти по-добър от теб!
Мислиш,че съм като всички други-
поредната играчка в твоите ръце.
Не можеш да спечелиш някой със интриги-
камък имаш ти вместо сърце!
Самовлюбен и егоистичен си-
пръстите ти са от пясък,
хващаш нещо,но не можеш да го задържиш-
чуваш поредния от вратата трясък!
Молиш ме да те обичам,
във любов да ти се вричам
ала мили-аз лъжливи думи не изричам,
ще страдаш-в това се заричам!
...
За прошка не ме моли..прости на себе си и си върви!





Защо ме остави потънала в сълзи?
Защо остави във сърцето болка силна да боли?
Защо остави само спомена за нашите вечери?
Усмивката ми а лицето-върни ми я..тя вече е сълза!
Сърцето как бясно почва да тупти щом срещне погледа ти-
сега то няма сили да забие!
И плачат ли плачат очите,
сърцето безмълвно стои..
Устните тогава парещи,
сега са хладни-вкаменени!
Разходките сега измарящи-
са вече доста избледнели!..
И няма да ги има вече,
а миналото е далече!
Любовта ми в локжа сълзи на пода стои,
а часовника забързано последните ми секунди брои..!








Усмихвай се-и аз ше се усмихвам..
а може би пак ще се срещнем някога..
на някоя безлюдна дребна улица,
и може би тогава ще сме истински..
и ти..и аз!
Наистина е весело,
наистина до болка ми е весело...
Когато някой нарани те-замълчи!
Какво от това че сърцето те боли
и очите ти са пълни със сълзи?
А когато той се извинява-
стой пред него с гордо вдигната глва..
Как хубаво е да мълчиш,нали?
Когато друг сърцето го боли-НАЛИ?








Някъде във дълбините на сърцето ми,
роди се нещо,което не познаваш ти.
Като птица иска да лети в небесата-
знам че ти ще и отрежеш крилата!
По-добре в сърцето винаги да си остане-
вярна господарка ще съм и-
няма никога да я предам!
Ще я пазя от хора като теб,
ще се боря никога да не узнае що е болка,
със зъби и нокти ще браня дома и!
Убий ме-тогава тя ше бъде твоя!...
С името Любов я кръстих аз,
но Омраза ще се казва,ако болка ти и причиниш!
Щастие дано не видиш,ако нея нараниш!
Живота си давам,но нея не взимай!
Остави я във мене-Любов,не отлитай!
С нож разрежи ме цялата-крилете и остави!
Нека боли ме от раздялата-остави я..нека лети!







Ти си всичко за мен,
ти си въздух и вода!
С тебе дишах и живях,
с тебе плачех и се смях!
Ти ми даде любовта,
даде ми и самотата!
Всяка вечер във съня ми идваше,
нежно ме целуваше,
спираше дъха ми с думите "Обичам Те"!
Събуждах се обляня във сълзи,
защото знам...сън си ти,нали?!
Ден и нощ за теб копнях,
и единствено за теб живях!
Мразя те,защото те обичам!
Мразя те за всички твои грешки,
за всичко,което ти ми причини!
Но те обичам още повече заради твоите очи,
заради прекрастните ти,но лъжливи истини!
Замина си далеч от мен,
не каза Сбогом,не каза че си тръгваш!
Остави ме потънала в сълзи,
остави във сърцето болка силна да гори!
Макар да те обичам още,
макар да плача нощем,
знам,че няма да те върна...
Отиде си завинаги!
Повтаряше ми,че ме обичаш,
че си се променил,
че искаш да започнем
всичко от начало!
Че живота ти без мене нямъл смисъл...
Разплака се дори пред мен!
А аз ти вярвах сляпо на красивите ти лъжи,
вярвах в любовта ти,в сълзите ти,
във всякя твоя дума и лъжа!
Замина си,а в мен остави
само спомен да гори и да боли!
Да ме пари нощем,а денем да горя!
Да нямя кой да потуши пожара
в моята душа!..




stiga tolkova