Честит 8 март на всички, независимо, че все още нямаме повод да празнуваме Все един ден ще станем жени нали Та ето няколко стихотворения и от мен.

Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.

Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.

Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.

Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.

Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
................................

Давя се в света си от мечти
И потъвам с всяка нова мисъл.
Тегли ме навътре твоя смях,
А за мен отдавна няма смисъл.
Цяла съм, ала ми липсва нещо.
Жива съм, а всъщност не живея.
Ти си тук, но толкова далеч.
Страшно е, а през сълзи се смея.
И отпускам се отново примирена,
Въпреки, че още не разбирам.
Щом не съм създадена за теб,
Днес защо сърцето ми умира?
И защо ли толкова боли,
От онези премълчани думи?
Спомена горчив за теб и мен,
Докога ще пари помежду ни?
И дано поне да разбереш,
Колко скъпо любовта платих.
Днес се давя, в тиха самота,
Но на теб отдавна ти простих.
..................................

Когато спомени останат само,
Да свързват двете ни сърца.
И чувства охладнели ни подсказват,
Че тихо си отива любовта.

Когато думите започнат да болят,
А тишината бавно ни убива.
Когато си до мен, а съм сама,
И обичта със мъката се слива.

Когато изтрезнели най-накрая,
Се сблъскваме с жестоката съдба.
Когато си отиваш, а не зная,
Дали изобщо искам да те спра.

Когато вече няма път напред,
И чужди ни се струват в нас душите.
Едва тогава, с теб ще разберем,
Как лесно сме загърбили мечтите.