Да се похваля-и аз съм същата...в повечето случаи поне.Или поне бях преди да срещна един човек.Ами това ми беше нещо като игра,може би любимата ми игра.Харесваше ми да ги карам да тичат след мен а аз да бягам.Вече се оправих.Може би човек с годините се променя,това сега го чувствам като нещо детинско въпреки че точно преди година си бях такава.Хората се променят,остават само спомените че си бил такъв.