здрасти!
аз съм едно обикновено момиче...със своите мечти...със своите проблеми... Не съм единствената, която не е обичана...на която й липсват приятели, момче до нея...близки хора, но мен просто всичко това ме мъчи особено много и просто реших да го споделя...така и така няма с кой...поне вие давате обективни и пълни със смисъл съвети.
Онзи ден една съученичка ми каза "ти знаеш толкова много за всички...но никой незнае абслютно нищо за теб". Това ме притесни...наистина е така...всички ме харесват...като човек, дори самата аз незнам защо точно. Просто ме харесват...доверяват ми се, може би защото няма да ги предам...не мога никого да нараня. А аз...всичко си е вътре в мен...имам приятели...но човек с който да споделя много очевадно липсва. И ми е трудно...понякога. До някаква степен не мога да понеса мисълта, че някой друг ще знае за мен, това което аз знам за себе си...незнам дали е правилно.
В съшото време няма никой който да ме обича..а имам отчаяна нужда от това.
Семейството ми също...прошусна момента в който бих почнала да се сближавам с тях...а това е доста отдавна...от тогава никой...дори майка ми не ме познава достатъчно.
Опитвах да се запознавам с нови хора...май донякъде помага...но само донякъде...пак те се привързват повече към мен отколкото аз към тях...иначе всички са много хубаво като характер...незнам и аз на какво се дължи тва мое отдалечаване от всичко.
даже незнам какво да направя още...