Ами всъщност аз имам друг човек до себе си,с който страшно много държим един на друг,той ме обича адски много.Аз мисля,че също го обичам,защото не мога без него,той ми е и приятел и любовник..абе той ми е всичко..Да,но не е същото...Самото чувство някак си не е същото като към женения.Няма я онази луда и дива вманиаченост,няма я онази невероятна,изпепеляваща тръпка,когато видя,че ме наблюдава...Незнам все започвам да си мисля,че съм толкова вманиачена по този човек,именно защото е недостъпен за мен,защото любовта ни е невъзможна,защото се подигра,а това не ми се беше случвало,ПО ДЯВОЛИТЕ!!!