Тъй като темата е повече философска реших, че все пак е редно да я пусна в раздел "любов", а не "секс".

Напоследък проучвам точно тази взаимовръзка между любовта и секса в съвременното поколение и мненията на повечето от вас ме карат да се замисля. Къде по дяволите отиде любовта? Онази романтична любов, при която мечтаеш да срещнеш своята сродна душа, с която ще споделяте интересите, мечтите и трудностите си? И колко от вас няма да се засмеят като прочетат това и да си кажат "Каква глупачка!"?

Мечтата за другия човек още съществува, но тя е вече различна. Все още мечтаем за някого, който е до нас, но след като сме изгледали стотния филм/музикален клип/реклама на тази тема за какво друго да си мечтаем? След като стоим като идиоти и слушаме приятелите/приятелките си да обсъждат любовните и сексуалните си приключения за какво друго да мислим? Ставаме на 12-13 и узрели-неузрели искаме и ние да срещнем своята любов, да се целунем за първи път, за първи път да правим секс. Гледаме тежкарите и готините каки по чалга и рап клиповете и мечтаем и ние да сме такива-готини, секси. Не сме станали тийнейджъри още а започваме да обсъждаме кой или коя колко сладки били.

И къде отиде любовта? Уж сме тръгнали нея да търсим, а някак я подминаваме. "Влюбваме се" в един, друг човек. Ставаме на 18 и вече имаме списък от десетина човека, които са минали през ръцете ни, сексуален опит, за който майките ни на нашата възраст само са бленували. И какво? Чувстваме се опитни, мислим, че знаем всичко за любовта и секса, а нищо не знаем. Минали сме през механичния път, който са начертали съвременните обществени виждания: до 14-15 вече да си ходил с някого, до 16 вече да си го направил за първи път, а на 18 да имаш дълък списък в залата на славата. За каква любов си говорим тогава?

Къде отидоха момичето и момчето, които бяха неразделни приятели от детство и които на 18 още девствени се радваха да седят на плажа хванати за ръка и да гледат залеза, да споделят мечтите си, да се кълнат, че ще ги следват заедно и ше умрат за тях? Къде ли? Ами откъдето са дошли-от лигавите розови романчета ще кажете вие. А нима не е възможно? Нима това не е истинската любов? Да си едно със някого дори и когато не сливате телата си в едно, дори и когато никога не сте го правили. Осъждаме бабите си, които девствени са лягали за пръв път с мъжете си след първата брачна нощ. Какви задръстенячки! Как може да живееш живота си с мисълта, че ще правиш секс с един мъж?! А откъде сме сигурни, че те не са знаели повече за любовта и секса от нас?

Правя проучване свързано с факта, че момичетата от все по-ранна възраст започват да водят полов живот. Дойдох в този форум, за да видя реално как стоят нещата. Първоначално се зарадвах. Да, има момичета, които казват, че са почнали от 12 и предполагам има още много, които не биха си признали, но като цяло за нормална се счита възрастта 15-16. Има надежда за нашето общество си казах. Но после се замислих. Да, няма нищо лошо да почват от 15-16 да правят секс. Нормално е, но не се ли е размила вече любовта във секса? Хващаме се гаджета с някого и ако сме на подходящата възраст чакаме 2-3 месеца и се почваме. Защо? Ами защото това е нормално. Защото мозъците са ни толкова промити, че ако почакаме повече и вече започваме да считаме, че нещо или в нас или в другия не е в ред. А направим ли секс веднъ, започваме всеки сгоден случай да си доставяме това удоволствие. "Много се обичаме!", казваме, "Прекрасен човек е и е също толкова добър любовник/любовница."

Тук ще кажа: пробвайте един месец без да правите секс и без да се натискате. Изведнъж ще се появи едно празно пространство и време, което ще трябва да запълните с нещо. И понеже няма какво друго да правите ще започнете да си говорите, като на първите няколко срещи, когато още не сте били близки. Ще научите много повече един за друг и най-вече ще научите дали това между вас е любов или се е превърнало просто в секс.

Може да съм старомодна или глупава, но за мен любовта е най вече приятелство и близост на две души, а не на две тела.