есе спешно плс

[vankata10]

значи трябва ми есе на тема "Пясъчните кули" обаче класната ни каза че не трябва да пишем буквално за пясъчните кули а да го възприемем метафорично нядявам се да сте ме разбрали.
Есето ми трябва за сряда демек ако може до вторник вечерта някой да ми го даде.

[sherry]

значи трябва ми есе на тема "Пясъчните кули" обаче класната ни каза че не трябва да пишем буквално за пясъчните кули а да го възприемем метафорично нядявам се да сте ме разбрали.
Есето ми трябва за сряда демек ако може до вторник вечерта някой да ми го даде.

Ще ти помогна,но незнам до колко ще ти хареса.Незнам кога ще имам повече свободно време,дано успея до утре

[vankata10]

ами ако намериш малко време напиши нещо няма значение дали ще ми хареса искам го колкото да нямам двойка защото който не е написал нищо класната пише двойки...

[sherry]

Щом е така-ок,няма проблем,но утре ще го пиша,сега имам да уча по история,утре до вечерта ще е готово,проверявай си редовно темата

[vankata10]

ок мерси ще проверявам

[vankata10]

извинявай че пак те притеснявам ама кво стана с есето

[sherry]

Пясъчни кули
Есе

Ще пребродя из най-скритите кътчета на света,искам да надникна в сърцевината на земята,там,където са скрити всички копнежи и разочарования,всички спомени и блянове.Толкова истински и горещи,те крещят...искат да ги чуят,искат да изплуват от бездната на времето,да просъществуват.Искам да опозная светлата част на човешката душа,да навляза в сърцата на хората,за да надникна в мислите,чувствата им.Там,където думите са излишни,където не могат да ни залъгват.Хората крият тези свои богатства пред другите,искам да разгадая тайните на човешкото битие,крият богатството на душите си ,дали някога ще успея да разгадая къде е захвърлен ключа за това безценно кофчеже?
Аз знам,че мога да литна,стига да разперя силно криле.Не мога да свикна със сивотата на ежедневието,с мъката,която съпътства живота в наши дни,за това аз реших да изградя един по-добър и интересен свят-моя свят,свят на пясъчните кули,на мечтите,толкова измислен и нереален,но в същото време чист и перфектен...
Бях самотен.Знаех,че искам да бъда щастлив.Тогава взех решението-ако не харесвам начина си на живот,то ще направя всичко възможно да го променя.Исках да разчупя пейзажа,да внеса красота,светлина,за да разсее тъмата.Тогава разбрах от какво имам нужда!Пясъчни кули!Това исках да направя.Те бяха идеални за да окрасят моето малко царство и да изпълнят душата ми с топлина.И докато другите хора губеха времето си,разваляйки чуждите светове,то аз реших да зъздравя своя собствен.Загледан към небето,прекарвах всички вечери чудейки се какви материали да избера,за да закрепя кулите си.Знаех,че са фини,не исках да рискувам да ги загубя.Колебаех се.Дали да използвам по-скъпи материали и да станат по-ниски или да вложа по-голямо количество ,но евтини.Казах си,че ако дам всичко от себе си,то накрая резултата ще е най-добър.Е,наистина дадох всичко от себе си за тези кули.Станаха много красиви!И тогава бях истински щастлив!Криех ги от другите,защото знаех,че са твърде красиви и е вероятно другите да ми завидят за тях.Известно време живят заедно със своите блянове,те ми даваха сили,когато всичко рухваше,толкова бяха скъпи за мен....Даже тайничко бягах от реалността,за да надникна пак в моя свят,да видя дали са още там,дали са добре ,дали някой не е откраднал нещо от тях.Един ден обаче,всичко рухна.Някой нахлу в моя свят без дори да поиска разрешение.Разруши всичко това,което бях създал с толкова много усилия!Молех се поне да ми остави една невредима кула,за да имам за какво да мечтая вечер преди да заспя,много силно желаех да си върна загубеното,а ако не можех-поне да събера основите,които са останали,те бяха много скъпи.Нямаха цена,защото материалите бяха лично производство.В кулите бях вложил собствените си надежди,блянове,усмивки,ща� �тието си.А сега,когато те са стъпкани,аз съм празен...Кой разруши всичко това и защо?Та аз просто исках да изградя живота си,радостта си.Сега мечтите ми,спомените,надеждите са мъртви.Как мога да продължа напред без да се сещам за купчината от загубено щастие,развалените кули ги няма,но заедно с тях всичко красиво умря.Аз не знам защо някой пожела да стъпче моя скъп свят,дали го е направил нарочно,загледан в своя собствен живот е бил сляп за моите кули и просто лекичко ги е настъпал или потънал в мрак и разочарования от себе си,завидял е и е искал и моето щастие да погуби...Както и да е.Аз дадох всичко от себе си,за да постигна целите си.Мечтите ми бяха откраднати,но аз пак ще ги изградя.Поне основите са още там,тях никой не може да убие,защото сърцето ми ги е защитило.Боли,когато се сринат пясъчните кули,когато радостта ни напусне,но ако бъдем упорити и вярваме в себе си,можем пак да сме щастливи,въпреки всичко и всички.
"Ако протегнеш ръка към звездите,няма да уловиш никоя от тях,но поне ръката ти няма да е заровена в калта".Тези думи ме карат да бъда силен винаги когато надеждата рухва.Пясъчните кули могат да бъдат устойчиви,стига да съумеем да ги принесем в реалността и да им се радваме!

нямаш си и представа колко съм ти благодарен
и пак БЛАГОДАРЯ МНОГО!!!