Тихо пада мрак навън и самота обгръща стаята ми сива.Тихичко вали дъжда на вън а с него и моите сълзи се ронят като есенни листа.Защо си тръгна ТИ?Защо остави ме сама, нима незнаеш какво е лювовта?Така щастлива бях тогава, но всичко свърши извенъж.Причина ти не ми показа а си тръгна сляп и глух.Виках но ти не се обърна,молих се но ти не пожела, разговор със мен да водиш ,ходиш с друга ти сега!Гледам от страни мълчаливо,търся с поглед твоя зов, знам че си момче коварно ,безскруполно жесток!В очите ти поглеждам и очаквам да ми кажеш с поглед "ела" но виждам в тях омразата,безразличието, фалша. Искам да те мразя но немога, искам да съм с теб но нямам как, ще продалжа напред дори да съм сама!Ще се боря,ще живея с мисълта за този спомен лек, за момчето така красиво но истъкано от лъжи без ред.Ще мине време и ще забравя за този спомен лош, ще бъда обичана, желана а ти ще си все същия човек!!!За това ти казвам момченце мило, погледни напред не бъди супер резервиран а истински човек!Живей и забрави за безразличието покажи си любовта,намери човек да те обича по силно дори от мен сега!Знам че има някаде в тебе истински човек а не човече което знае какво е лювовта!Искренно ти пожелавам аз това, приятел някога ми беше ти,никога не ще те аз забравя и ше запазя спомена за теб!