Воля

Още от първия ден когато се влюбих в теб ти не ме остави да дишам спокойно. Дори и когато разбрах, че нямам надежда. Ти се беше впил в мен, в съзнанието ми, в душата ми, ти беше цялото ми същество. Мислех за теб ден и нощ, сънувах те! До такава степен се бях вманиачила по теб, че нямах минутка покой! Ти ме преследваше...Чувах гласа ти, привиждаха ми се очите ти, усещах те...Когато ме погледнеше с тези синьо-зелени като океан очи, сякаш ме хипнотизираше. Не можех да те забравя в никакъв случай! Още исках да виждам лицето ти...Минавах оттам откъдето ти минаваше, дори и да знаех че за пореден път ще се самоизмъча! Мразех, НЕНАВИЖДАХ когато се прегръщаше с друга! Не харесвах да те виждам доволен и щастлив, когато аз не съм...Не можех, не трябваше, не исках да те забравя!
Но си казах: "Трябва да опиташ..не му позволявай да те обсеби изцяло! Колкото и да е трудно, не го виждай!" Отне ми седмици, месец..сякаш завинаги. Борех се със себе си всеки изминал ден! Правих всичко възможно...И накрая...успях! Вече не мисля за теб! Откъснах се от спомена за теб. Волята ми беше достатъчно силна, за да ми помогне да забравя човека, когото обичах повече от себе си!