Луната шептеше в ноща,
че тебе те няма до мен.
Че всичко е минало вече.
Че никога няма да бъдеш ти мой.

Самичка в ноща,със спомени бледи,
със сълзи неспирни,със нощи без сън.
Наблюдавам луната и питам каде си...
коя вече те прави щастлив...

Но отговор няма и така ден след ден.
Ти вече си с друга,защо не си с мен?
Защо ме остави,защо ме боли?
Защо си тръгне без пречина дори?

Дали ще се върнеш след някой друг ден
или всичко ще остане несподелена мечта.
Но продължавам напред
и чакам деня,в който ще бъда пак с теб.



Та напред нещо ми дойде музата и го написах...ко ще кажете...