ами не бих простила лъжа.. не зависимо каква
педишния ми приятел лъжеше за най-различни глупости, даже незнаех как да си обясня лъжите му
питам го "преди да се видим да не си пил", той ми казва, че не е и че просто е сънлив, щото става преди малко
точно след 5 мин. случайно дочувам да казва на ухото на един негов френд "...., че две не виждам"
беше ме излъгал и за един телефон... уж ми вика, че тоя телефон майка му му го била взела
минават няколко дена и разбирам, че го е изгубил - ок, но в последствие ми казват, че тоя телефон шефа от работата му му го бил дал за няколко дена и той просто му го е върнал
и до ся не проумявам за какво беше всичко тва нито съм се държала зле, нито съм му забранявала да пие, нито пък съм му казвала "няма да ходиш еди къде си" или "с по-скъп телефон ще те харесвам повече"
прошавах му, прощавах му, обещаваше, че ще спре да ме лъже, а на следващия ден пак ми изтърси някаква уж невинна и малка лъжа, която обаче в последствие разкривах и, колкото и да беше нищожна, все пак ме ядосваше

иначе, ако примерно приятелят ми ме бие, хм, тва също не бих го търпяла