Баща ми ли... Той е много добър човек.Безкрайно добър,даже колегите и приятелите му му се качват на главата,просто защото той не може да им откаже.Освен това е и страшен на пръв поглед.Като малки с братовчед ми му викахме Динко мустака ,а баба ни заплашваше,че той щял да си дойде всеки момент и да ни набие,за дето не сме слушали.Иначе,когато го опознаеш е най-веселият човек.Понякога се изцепва много яко...казва неща или по -точно някакнви шегички,които почти никой не разбира.Ама е много сладък,когато ги казва Смее се сам на себе си.Той не може да ми откаже никога.Отказвал ми е само един път даже не помня за какво.Винаги ми е удисвал на акъла.Обича ме,дори да не ми го казва той е от тези типове бащи и въобще хора,който не го казват,а го показват.Понякога баща ми ме задушава от внимание.Не се търпи Най-лошото му качество е ,че казва неща без да ги мисли.Без да разбера,че така наранява хората.Дори мен ме е наранявал много от този си "талант"Когато е попиинал(Което се случва много рядко,тъй като баща му много пие е се усира)той е весел и само ме щипеи закача и аз само му се карам.Викам му Диньо Бадиньо или Гризли(Гризли ,защото постояннов устата му има по някоя клечка за зъби и само ги гризе и ги оставя из къщи)Когато с майка се карат той я оставя сама да се кара със себе си Мълчи си и си гледа телевизор,но когато тя попрекали той се ядосва и аз се изнасям от стаята.Понякога аз като му мрънкам само ме тупа по дупето и вика Бебчооо тихо По това,че ми вика Бебчо се подразбера,че за него съм още мъничкото момиченце на татко,а и аз така се чувствам.Все още не мога да се отделя от него.
Обичам го безкрайно много,макар да не съм му го казвала