Ми моя баща... ох, де да знам. Готин човек е по принцип, разбирахме се по повечето въпроси. Но много обича да мърмори, да спори, да се заяжда понякога когато му е докривяло на работа, а аз такива хора не харесвам Като баща беше добър, но като характер не е цвете. Радвам се сега, че мърмори на главата на майка ми, не и на моята вече Понякога е твърде взискателен, твърде много иска от другите, плюс това разбиранията му за някой неща от живота са светлинни години зад моите. Макар че като се замисля сега той доста по-бързо възприе идеята да живея с приятеля си, отколкото майка ми, която горката жива искаше да ме одере Иначе е страшна бъзикня, винаги можеш невероятно да се посмееш с него и то от сърце (когато е на кеф разбира се). Как да е... И хубаво, и лошо... то не може все да е едно и също я.