Всеки ден влизам във форума и чета за хора, разочаровани от любовта (включително и аз) . И днес когато за пореден път се скарах с гаджето и за пореден път бях на път да се разплача, си казах "Стига вече!". Аз съм на 16 години и още от сега вгорчавам живота си. И за какво?-Заради едно момче, което даже не уважава чувствата ми. И се зачудих какво всъщност обичам в него? Наистина незнам, карали сме се повече пъти от колкото сме се виждали за тия 9 месеца.
Та пиша това, за да кажа на всички, които не намират смисъл да живеят, за всички, които са в депресия и мислят, че е дошъл края на света заради любовта. Огледайте се около себе си и вижте... сега ни е времето да живеем, а не да страдаме. Вярно е, че няма любов без сълзи. Така е! Но аз говоря за такива като мен, коита знаят, че няма смисъл да се борят и въпреки това продължават. Спрете! Няма смисъл от всичката тая болка, която си причиняваме сами... Има толкова хубави неща, за които да се живее, не ги пропускайте.

Вече съм силна да тичам,
силна съм дори без теб.
Може би не те обичам.
Силна съм да съм море,
което с вълните сини
прехвърля всеки миг,
забравя спомени мними,
заглушава тихия ми вик.
Силна съм и да мразя,
даже силно да боли.
Силна съм и да се пазя,
да спра ненужните сълзи.
Силна съм да бъда тиха,
силна съм да съм небе,
да бъда даже никой,
докато любовта умре.
Силна съм дори да плача,
в смеха се всичко ще тая.
Пропасти тихо ще прескачам
и даже тихо ще мълча.

§§ Модерирано от I don't know who I am §§
§§ точка(и) 7 ! §§