NoW ThInK

[addictedtou]

NoW ThInK AbOuT ThE DeAtH!HoW It TaKeS ThE PeRsOn We LoVe So MuCh!OnLy If I CoUlD StOp It..

[ledenata_kralicA]

e uvi,sus smurtta e trudno da se bori6,no naistina mn me e strah da ne
zagubq blizuk 4ovek

[stel4eto__]

e uvi,sus smurtta e trudno da se bori6,no naistina mn me e strah da ne
zagubq blizuk 4ovek

i pri mene e taka..smao kato se seta i ..ujasss

[gia_bs]

Да... и знаете ли кое е страното - винаги си казваме... да ужасно е, но никога не смятаме че може да се случи на нас.... а когато това стане..не само че сме безсилни но и неподготвени... И все пак то си е до гледна точка... Аз лично никога не съм се замисляла за смъртта на любим човек и избягвам да го праве...ежедневието м ие достатъчно черно и без тези мисли...

[teenkopele]

Да... и знаете ли кое е страното - винаги си казваме... да ужасно е, но никога не смятаме че може да се случи на нас....

Много правилно казано! =D>

[IKisseDAGirL]

e uvi,sus smurtta e trudno da se bori6,no naistina mn me e strah da ne
zagubq blizuk 4ovek

i pri mene e taka..smao kato se seta i ..ujasss

и мен много ме е страх

[midnight...]

както каза джиа ние не мислим че това може да се случи на нас, но се случва и след това идва някаква неуписуема болка...никой не може да избегне това...

[Ive70]

Kakvo ste zagovorili za smurtta? Tq e dale4e ot vas. Nqma stra6no. Ni6to ne e ve4no nali? Li4no az sum zagubila blizuk 4ovek predi godina. Daje be6e na rojdeniq mi den. Togava bqh na pogrebenie. I sega kato se setq za 4oveka vse o6te mi e tejko. Lubimite hora nikoga ne se zabravqt.

[gia_bs]

Относно темата....знам че е OFFTOPIC но моля ви прочетете го...

Сбогуване
/Пепа Николова/
Детето издъхва в тъмната стая.
До него стои баща му сега.
Разкъсва тежка мъка душата му,
защото вижда,че идва смъртта.

Детето отваря очички и пита:
“Ще дойдеш ли татко заедно с мен?
Там всичко красиво е, спокойно и тихо,
там няма нощ, а радостен ден.“

Бащата заплаква и нежно му казва:
“Ще дойда сине със тебе в съня.
(О, Господи, вземи мене, а него
остaви да живее в света.)“

“Ти няма да дойдеш. Лъжеш ме татко.
Те викат мен, протягат ръце.
Те всички се радват, че аз ще отида
във светлия ден като малко момче.

Облечени с бели дрехи са всички.
Не ги познажам, но те са добри.
Помниш ли кончето, за което мечтаех?
То също е тук - до мене стои.

Довиждане татко, аз тръгвам със всички.
Далече, далече оставаш и ти.
След време ще дойда аз теб да посрещна
със бялото конче от мойте мечти.“

Детето затвори бавно очички,
усмихна се нежно и сякаш заспа.
От тъмната стая дойде да го вземе
облечена в бели дрехи смъртта.

[ledenata_kralicA]

Относно темата....знам че е OFFTOPIC но моля ви прочетете го...

Сбогуване
/Пепа Николова/
Детето издъхва в тъмната стая.
До него стои баща му сега.
Разкъсва тежка мъка душата му,
защото вижда,че идва смъртта.

Детето отваря очички и пита:
“Ще дойдеш ли татко заедно с мен?
Там всичко красиво е, спокойно и тихо,
там няма нощ, а радостен ден.“

Бащата заплаква и нежно му казва:
“Ще дойда сине със тебе в съня.
(О, Господи, вземи мене, а него
остaви да живее в света.)“

“Ти няма да дойдеш. Лъжеш ме татко.
Те викат мен, протягат ръце.
Те всички се радват, че аз ще отида
във светлия ден като малко момче.

Облечени с бели дрехи са всички.
Не ги познажам, но те са добри.
Помниш ли кончето, за което мечтаех?
То също е тук - до мене стои.

Довиждане татко, аз тръгвам със всички.
Далече, далече оставаш и ти.
След време ще дойда аз теб да посрещна
със бялото конче от мойте мечти.“

Детето затвори бавно очички,
усмихна се нежно и сякаш заспа.
От тъмната стая дойде да го вземе
облечена в бели дрехи смъртта.

mn e qko super mn mi haresa

[IKisseDAGirL]

и на мен... въпреки, че е толкова тъжно!..

[rosskata]

Недейте така бе хора! Няма да мога да спа сега от вас...
НЕ мисля никога за смъртта, за да не се чална... Изпитвам панически ужас от всичко свързано с това.
Веднъж отидох на едно гробище- на петата минута изпаднах в истерия, тресях се и се разревах... След това взех да се смея истерично- направо не знам какво ми стана.

Така че- не, не мисля за подобни неща,никога.

[Death^Forever]

Мислила съм за смъртта на любимите ми хора, мислила съм и за собствената си смърт...вече не ми прави голямо впечатление, но съм сигурна, че случи ли се нещо на мой близък - няма да го преживея по какъвто и да е начин...в началото дори няма да успея да го осъзная и няма да вярвам. Винаги е така...когато стане нещо, което не можеш да преодолееш...не вярваш, че наистина се е случило на теб, че е реалност.
Не тая никакви надежди относно това, да не умре мой любим човек, защото не всичко зависи от нас. Просто наблюдавам...и когато мога - действам и помагам...