Не знам какво да правя?

Миналата година ме приеха в гимназия. От първия ден помня само едно красиво момиче със син шал. Много я харесвах, но цяла година не й казах нищо. Повече ми харесваше положението аз тайно да я харесвам, а тя да не знае нищо. Така неусетно се влюбих в нея. Приемах това положение защото не исках да греша и да я отблъсна, нараня. Миналата година ( септември 2005 ) когато се срещнахме тя беше още по-красива. Или беше пораснала. Не можеш да й кажа нищо, беш ме страх. Тогава на една екскурзия с класа ( по-малката част ) реших да й кажа, но не знам какво стана между нея и едно момче ( всъщност знам, но неискам да го пиша и можеби се досещате), разбирате ме, простих се с намерението да говоря с нея и направих динствената и най-голяма глупост ( не се гордея ) - напих се ( извинете за израза, но като свиня). До преди това и правех намеци, прекъсвах я докато говори ( все идиотщини), но тя ми каза един път, че не ме харесва, нито съм й симпатичен и да спра с тези глупости. ( пак не й казах, че я харесвам) Все още я обичам и най- лошото-- тя стои зад мен и не мога дори да я забравя защото постоянно я виждам. Не мога да уча защото мисля само за това, не мога да спя ( е накрая заспивам, но трябва пак да ставам) .
Просто искам да й кажа, че не съм като другите на моята възраст. Търся приятелство и разбиране, търся човек с който бих могъл да си говоря за всичко и да споделям с него, но не мога ( или не искам да го направя). Имам чувството че след толкова много неуспешни опити съм загубил шанса си да направя нещо и на знам какво да направя.
PS.на 15 съм.

[Sunny_stz]

Tova,4e si se napil i si se durjal idiotski q e otblusnalo!Ne e trqbvalo da postupva6 taka!Kato iska6 ne6to,deivstvai po dqvolite kakvo te spira!Nqma da te izqde kato q zagovori6!A sega sled kato ima lo6o mnenie za teb,6te e po-trudno da go promeni6 ,no pak opitai ,zagovarqi q,uj slu4aino za ne6to ))) Govorete si za ob6ti ne6ta i i dokaji ,4e ne si kato ostanalite kakto kaza.Pokaji i 4e si ne6to razli4no
Uspeh!

[WILD__BOY]

Кофти ситуация. Ма проблема е че се притесняваш. трябва да се научиш да бъдеш спокоен, да си естестве. После трябва да се "барнеш" .. демек - чистичък, прибран и прилежен. Момичетата харесват подържани и чисти момчета (което не значи скъпо облечени) говори спокойно с нея. Станете приятели и след месец, може би два я питай дали иска да отидете да гледате нещо заедно. После на кафе и ако се нави да повторите .. говори с нея - комплименти, ала бала, ама не се замотавай за да не влезнеш във friend list-ата (нали знаеш - "ти си ми само приятел").

Та успех пич

[LoVe_RuSlAn]

emi za idiotskoto dyrjane i tova 4e si se napil ne i se e haresalo osobeno trqbva da umee6 da q privle4e6 sne6to razu4i kakvo haresva kakvo obi4a da pravi ei takiva raboti i posle to samo 6e ti potrygne

[Enrique.Iglesias]

Миналата година ме приеха в гимназия. От първия ден помня само едно красиво момиче със син шал. Много я харесвах, но цяла година не й казах нищо. Повече ми харесваше положението аз тайно да я харесвам, а тя да не знае нищо. Така неусетно се влюбих в нея. Приемах това положение защото не исках да греша и да я отблъсна, нараня. Миналата година ( септември 2005 ) когато се срещнахме тя беше още по-красива. Или беше пораснала. Не можеш да й кажа нищо, беш ме страх. Тогава на една екскурзия с класа ( по-малката част ) реших да й кажа, но не знам какво стана между нея и едно момче ( всъщност знам, но неискам да го пиша и можеби се досещате), разбирате ме, простих се с намерението да говоря с нея и направих динствената и най-голяма глупост ( не се гордея ) - напих се ( извинете за израза, но като свиня). До преди това и правех намеци, прекъсвах я докато говори ( все идиотщини), но тя ми каза един път, че не ме харесва, нито съм й симпатичен и да спра с тези глупости. ( пак не й казах, че я харесвам) Все още я обичам и най- лошото-- тя стои зад мен и не мога дори да я забравя защото постоянно я виждам. Не мога да уча защото мисля само за това, не мога да спя ( е накрая заспивам, но трябва пак да ставам) .
Просто искам да й кажа, че не съм като другите на моята възраст. Търся приятелство и разбиране, търся човек с който бих могъл да си говоря за всичко и да споделям с него, но не мога ( или не искам да го направя). Имам чувството че след толкова много неуспешни опити съм загубил шанса си да направя нещо и на знам какво да направя.
PS.на 15 съм.

Каквото се е случило,връщане назад няма.Можеш да поправиш нещата,но всичко зависи от теб как ще постъпиш.Препоръчвам ти да я забравиш.Ако не можеш,те съветвам за момент да се правиш пред нея,че вече не те интересува.Докато утихнат нещата,докато тя позабрави за случката.След това и се извини и и предложи да си останете приятели.Може и да се случи нещо...Ако не,опитай се да я забравиш,като обръщаш внимание на други момичета и се опитваш да не мислиш за нея.Успех!

Благодаря на всички за отговорите. Май ще се пробвам да я забравя (няма да е лесно защото стоя на отсрещния чин, но все пак)

няма да е лесно?
бих казал,че е невъзможно,за това не се мъчи
по-добре направи нещо!

[midnight...]

въпроса е тя да не ти се превърне във фикс идея
приеми нещата такива каквито са и се опитай да направиш нещо за да си поне приятел с момичето