Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. За всеки има любов, просто трябва да я търси.В повечето случаи тя сама идва при него.Остава само да се разпознае...Любовта е Живот. Това е накратко. С всичките му там неща, които изпълват със смисъл един Живот. И именно това ми носи - Смисъл, а и Съдържание.Тя е нещо което те убива бавно и мъчително, носи всичките ти емоции (в повечето случаи положителни) и когато трябва да свърши, една личност трябва да умре и после след години да се роди друга, която да може оново да обича истински.
Любовта не се вика на сила, когато дойде, тогава...Но определено я има.
Освен това е хубаво човек да вярва в любовта.Това си е нещо велико.Тези, които не искат да я изпитат ще загубят.Дори несподелената любов, колкото и мъчителна да е, пак е причина да се живее.Да знаеш, че има човек, за когото би направил всичко и той те прави щастлив, за това че се е родил е нещо найстина велико.Дори този човек да не е с теб, стига ти само това да го гледаш, да се радваш на мига.Да знаеш, че дори само гледката те поддържа силен за живота...(Започнах пак много да мисля, не е добре това).Знанието, че именно този човек, заради когото живееш е щастлив по какъвто и да е начин, прави и теб щастлив, защото го обичаш.И всичко това ти дава сили да се бориш дори и за несподелената любов, която някой ден може да стане споделена.
А споделената...Всеки знае, че тя е още по-хубава от несподелената.Разликата е, че тогава всички са щастливи.Или поне тези които трябва да са...Явно любовта найстина е едва ли не най-важното нещо на света (макар и аз да не знам дали да вярвам на това), щом се възпява в песни, стихотворения, разкази и какво ли още не...Даже най-често и в сапункиWink Всеки мечтае да има човек до него, на когото може да вярва.Да споделя всичко, да търси помощ, ако има нужда...Изживяването е прекрасно и това всички го знаят.Мисля, че който не вярва в любовта, просто не вярва, че тя ще дойде при него, но и това ще стане.А може би така е по-лесно.Да се отървеш от задачата да търсиш, за да бъдеш щастлив и да мечтаеш с някой друг..., което не е никак лесно де.Само тези които са били влюбеи знаят какво е чувството от споделена и несподелена любов...А другите, докато не изпитат нещо такова, не вярвам, че найстина мислят за това, че любов няма... \/