Ами..разказала съм му,но съм му разказала за тоя човек като за човек от миналотто ми ,към който съм изпитвала нещо адски голямо..И не съм го лъгала...наистина,"обвързанÐ ¸я"(ще го кръстя Пух ) за мен е това,той е минало или поне искам да е така..Но какво да направя като Пух няма,няма и отново се "вмъква" в главата ми, в мислите ми,особено когато например съм го срещнала случайно или самият той е поискал отново да говорим,дори намеци ми пуска разни..съмнявам се,обаче да иска нещо повече от мен,той иска просто ,ей така,сякаш да разполага с друго момиче,вече и това почвам да си мисля,да Пух ме харесва,казвал ми го и го знам,но той ме иска просто ей така,като някаква компаньонка отвреме навреме,има прекалено много пречки,който ни пречат да сме заедно и аз знам,че той никога няма да рискува това,което има заради мене....пък и аз в известна степен се радвам,че е така..надали някой иска да има много близки отношения с такъв безкрупулен човек,защото той наистина е такъв,познавам го и знам...Понякога си мисля дали да не се отпусна и Пух и известно време да си правя с него ,каквото наистина искам с цел най-накрая да му се"нарадвам",да ми омръзне и най-накрая да си се свърна отново при "моето момче'-приятелят ми,обаче не става,не може,не мога така да се подиграя на приятеля ми..пък и не се знае дали ще го имам след това,ако разбере случайно..бее сложно