Това са някакви много крайни определения. Не спадам към нито един от тези два типа. Но не обичам изтърканите фрази, баналните романтични жестове, непрекъснатото повтаряне на 'Обичам те', безкрайните захласвания по външността ми и тъпите комплименти. Харесвам ми да говорим за разни извънредно объркани неща, да не ме държи за ръка или да ме прегръща постоянно, да знае кога да ми каже, че съм сгрешила и че ще направим, както той казва, да не отдава огромно значение на датата, на която сме тръгнали, но понякога да идва и да ми прави подаръци от най-дребно естество, защото си е казал 'Ще й хареса'.