Преди известно време бях в абсолютно същата ситуация- с изключение, че той наистина ми изневеряваше (поне за една знам)..... половин година след като вече нямахме никакъв контакт се срещнахме, аз още бях готова на всичко да сме заедно (а и много добре знаех какво значи това "заедно" - на километри разстояние, пак с изяждащите ме съмнения и т.н.) говорихме много и до никъде не стигнахме - сега съм безкрайно щастлива, че се получи така! В момента са минали 6 месеца от тази среща- обажда ми се от време на време, пишем си по някой друг e-mail, обаче вече не потръпвам като чуя името му, не ми се разхлопва сърцето когато видя, че на дисплея ми се изписва неговия номер! Като си направя равносметка е било повече мъчение, а пък са ми останали много добри уроци! Може би на теб още не ти е дошло времето да го оставиш в миналото, опитайте- защо не! Само че колкото повече време продължавате, толкова повече се заплита всичко и става все по-трудно да прелистиш страницата! И все пак най-добре да изживееш цялата ви връзка, от колкото един ден да съжаляваш.... много късмет ти пожелавам!