Ако си над 17, ще си изтрия всички постове тук, те па на

Да, около тази възраст всичко изглежда така, както си го описала - каква неописуема драма, трагедия.. самоубийства, рязане на вени с бръснарски ножчета, сдухани депресии траещи с месеци... ех, очарованието на това да си млад и наивен все още не е изчезнало

Само че като станеш на 20 ще разбереш, че всичко от теб написано е толкова преходно, че четяйки го ти ще се смееш, повярвай ми.

Сега, какво да ти кажа по темата.. като един страничен наблюдател, който е наясно със сигурност какво ще е мнението ти след години /това, което го споменах/, но знаейки много добре, че сега не го осъзнаваш и ти е наистина тежко и кофти мога да ти кажа само едно: Съжалявам мила, никой не може да ти помогне, освен с успокоителни думи, но това са непознати. Сама трябва да го преодолееш и помни, има само един начин - времето. За жалост или за щастие, то размива всичко, независимо любов или омраза, щастие или тъга. То е единствения ти приятел в случая, но често и най-големия ти враг.

Ще го преодолееш, повярвай ми. Друг ще дойде на Неговото място, отново ще си щастлива, отново ще летиш в облаците, отново всички звезди ще са твои.. в момента, в който света пак се сгромоляса. И тогава трябва да бъдеш силна, защото всичко ще се повтори. Единствено от теб зависи как ще го преодолееш. Всичко е толкова преходно, толкова временно, крехко...

Но ще дойде момента, в който ще познаеш човека, с който ще си до края на дните си. Тогава мечтите ти ще станат реалност ...