Дните са ми толкова дълги и претрупани с много важни задачи, които трябва да свърша, че излизам повечето пъти по тъмно и се връщам по тъмно. Вечерта не си спомням това, което съм закусвал днес ли е било или е било в минал ден - толкова 'отдавна' ми се струва.
Така че, цялата ми сутрин минава в преразпределение на програмата през деня и във вайкане как тези стотици неща просто не е възможно да се свършат за ден.