Aлармата звъни. Изключвам я. Тя кучката пак звъни . Пак я изключвам. Но тя не се отказва. Няма да се разберем така- изключвам я така, че да не звънуи повече... Но понеже това съм го предвидила вечерта, почват едно след друго през пет минути да дръначат "събитията" на телефона ми- Ставай ве! Още ли не си станала... И т.н...

В някои случаи и те не помагат и спя до 10, изпускайки лекции, работа или там където трябва да ходя.

В други случаи най-накрая след половин час титанична борба с тъпите аларми, ставам... Вие ми се свят (трябва да пия кафе..) ПОглеждам се в огледалото- плаша се до смърт . Трябва да се гримирам...
Не мога да си намеря гримовете. Сестра ми ги е свила- мразя я ще я убия!!! Дънките ми са мокри. Другите са за пране, а никъде не мога да си открия панталона . Ровя в купчината, псувайки, докато ги намеря.
Няма ми го сутиена. След 10 минути го намирам в банята. Сещам се, че не съм се изкъпала. Водата е студена- е поне вече не ми се вие свят, дигна ми се кръвното.
Спъвам се в нещо в коридора. Чантата ми. Вътре са гримовете, но вече нямам време- пак ще плаша хората. Мокра ми е косата, но нямам време да я суша. Слагам си шапка, която така ми смачква косата, че няма да я сваля цял ден. ..

Тръгвам...
Връщам се за ключовете. Търся ги.
Връщам се за портфейла. Няма го. Взимам пари от касичката на малката.
Забравих да си изпия кафето, кафемашината ще гръмне...
Връщам се за студентската книжка. няма я. Майната и.

Тичам за автобуса. Изпускам го.Следващия е след 20 минути и е икарус...
Няма да ходя на лекции. Първо ще пия кафе.