Понякога,когато съм сама вечер,излизам в двора си,сядам на тревата или на люлката си и си мечтая...имам много смели мечти...а понякога излизам да се разходя по уличките на кварталчето ми и има моменти,в които толкова се вълнувам от тях,че започвам да подскачам.
Изобщо,мечтая много и не виждам нищо лошо в това... Казано е "Човек е толкова голям,колкото са големи и мечтите му"... "Реалността е фалшива,мечтите са истински" и много други такива афоризми,но мисля,че човек колкото и да мечтае,не трябва да се отдава на този прекрасен свят,защото мечтите не са това,което ни заобикаля.И единствения начин да се оттървем от тях,е да ги преследваме,въпреки че някои са неосъществими...
Аз казвам,че мечтите са нещото в живота ни,от което черпим сили,дори и да сме в криза...