За любовтаи приятелството

[moonrise]

Ето я и моята история:

Харесвам един човек. От много време. Случвало се е да мисля за нея дълго време, да не мога да заспя, да я сънувам... т.н. Понякога си мисля че тези сънища са най-щастливите моменти в живота ми... Не знам. Та проблема е че бяхме в един клас и станахме много добри приятели - 4-5 човека. Ами точно това е фала, за нея съм просто приятел, въпреки че понякога (мои впечатления) сме ставали доста близки, нещата си остават така.

Много често се е случвало да обмислям как да й кажа, дали да и кажа, какво да й кажа... Понякога дори се решавам, но си оставам с решението. Просто не ми стиска. Защото като сме приятели се виждаме често и това оставя искрица надежда в мен за нещо повече и си мисля, че ако й призная и тя ме отхвърли ще проваля и приятелството, а тогава вече няма да я виждам и... това ще ме съсипе. Опитвал съм да я забравя, но не се получава. Де да беше хлътване, поне да мине досега.

А и не знам защо я пиша атая тема. Сигурно просто искам да споделя, защото никой не може да ми помогне. Просто ме е страх да рискувам да я загубя, а тва е мн шит.

[Krem4eto]

Виж ако ти и кажеш,а тя ти откаже,вие няма да си развалите приятелството!Ще и дадеш малко време и пак ще сте си приятели!Така,че и кажи!Иначе ще съжаляваш!Виждам,че наистина я харесваш!Така че...ДЕЙСТВАЙ!!!И кажи какво е станало после пич!

[Cvetelina_sim]

Тя също може да те харесва, само че да чака ти да направиш първата крачка. Не очаквай от нея да дойде при теб и да ти предложи