Аз мисля, че един спокоен разговор може да оправи положението.
Знаеш ли, според мен, лошото е, че си ги оставяла толкова дълго време да ти налагат такъв контрол. Аз винаги съм си мислила, че ако не възразя на време ще изпусна контрола над ситуацията, за това винаги водя преговори за вечерен час и каквото било. За това и в момента, въпреки че майка ми е много строга, нямам определен вечерен час, стига да съм дала точно обяснение къде и с кой ще ходя и какво толкова ще правя, че ми трябва повече време, докато се прибера в къщи. И за сега си нямаме проблеми.
За това ти предлагам да хванеш майка ти и баща ти, да седнете и да си поговорите. Питай ги от какво толкова се страхуват и защо имаш наложен вечерен час, при положение, че вече си достатъчно голяма и при положение, че връстниците ти, че и по-малките от теб нямат такъв час. Кажи им, че ти не можеш да се прибираш в 10, при положение, че всички излизат тогава. Излизането е част от социалният ти живот, на който те не би трябвало да пречат по такъв начин. Кажи им, че приятелите ти се отдръпват от теб, тъй като не можете да прекарвате достатъчно време заедно, кажи им, че те смятат за тъпа или нещо такова, че ти се подиграват, че те нараняват, че това влияе много зле на психиката ти. Предложи им един ден да отидеш на купон и да се прибереш в 1-2, кажи им, че ще си на сигурно място, кажи им кои хора ще са там, за да ти вярват повече, дай телефона на някой от твоите приятели, който ще бъде там, в случай, че решат да ти спретнат една "проверка", кажи им, че някой ще те закара или ще си хванеш такси до вкъщи и като за капак се прибери в 12:30. Спечели им доверието и им покажи, че вече си достатъчно голяма и отговорна, че да се прибираш в малките часове на нощта. Първо не искай много, давай малко по малко, докато видят, че нищо лошо няма да ти се случи, ако случайно се прибереш в 11, а не в 10. Карай 1 месец така и се бори за по-късен час, след като са свикнали вече с този.
Кажи им, че имаш нужда от малко повече свобода, все пак те няма да са вечно до теб в живота, нали така?
От друга страна се опитай да помагаш малко повече в домашната работа, но го прави непринудено, а не всякаш искаш да си откупиш по-късен вечерен час. Една вечер се наяж първа, стани и кажи - "Днес аз ще мия чиниите". Някой ден, когато са на работа и се приберат вечерта каталясали ги посрещи с една вкусна вечеря и предварително изчистен апартамент. Пускай пералнята, мий плочките от време на време. По този начин ще им покажеш, че можеш да се държиш достатъчно отговорно в къщи и да не чакаш като малко дете майка ти дори да ти оправи леглото.
Също така аз като имах такъв проблем поставях въпроса на майка ми по този начин: "А защо според теб аз съм достатъчно голяма вече да чистя и да готвя в къщи, а не съм достатъчно голяма да излизам по до късно?" и това я караше да се замисли до известна степен дали пък не съм права, дали нейните изисквания не са прекалено високи.
Можеш да вметнеш и някой пример за твоите съученици и отношенията им по тези въпроси с техните родители. Дай им повод за размисъл и размишления.
Пробвай се по добрия начин да си извуюваш, полагащото ти се.