Като се сетя как и моята майка се опитваше да ме манипулира по всякакъв начин. Какви уговорки, скандали, ревове и т.н. бяха..... И всеки път, когато и кажех нещата, които ти казва да кажеш prosto_az_f
как отговора беше "Аз ти вярвам вината не е в теб просто не вярвам на другите хора" и на тази реплика ме закопаваше всеки път. И накрая като се осъзнах как нагло ме манипулира с цел тя самата да се чувства добре т.е. детето затворено в къщи - няма от какво да се притеснявам, започнах да се държа по-хладно, не исках нищо от нея, за нищо не я молех, говорехме си само общи приказки като ми се обедеха да ме викат някаъде за излизане отказвах под претекст, че не ми се излиза и в същото време я гледах злобно. Накрая тя не издържа презрителното ми отношение и се пречупи - един ден като дойдоха едни приятелки да ме викат за дискотека и аз тъкмо им отказвах мама просто каза "заминавай"(мисля че бях на близо 17). От тогава си излизам, където и когато си пожелая и честно казано веднъж не съм поискала разрешение.
Просто я накарах да разбере, че съм достатъчно самостоятелна и ако искам мога по никакъв начин да не завися от нея мисля, че се уплаши, че никога повече няма да се държа към нея като преди и да я уважавам като родител, а може би разбра, че съм по-голям инат от нея.
ПС: Не знам какъв конкретен съвет да ти дам, но може би горчивия ми опит в отношенията дете-родител ще ти е полезен да си направиш някои изводи. Като основното е, че със скандали до никъде не се стига, родителите винаги имат запас от 300 реплики срещу всяка твоя.