не искам съвет, споделям

вижте, имам нещо като проблем. не мога да говоря с никого когото познавам по-въпроса. опитвала съм се, но всички блокират темата като казват айде да не мислим за подобни неща, рано ни е. и колкото и глупаво да ми се стори, да пиша тук, в някакъв си форум, където хората си говорят за пъпчици по пишките и това дали да се целуваш с брекети е опасно. просто искам да споделя едно мое терзание..
искам да имам дете. просто искам да имам дете. а съм на 18. мисълта за дете на такава възраст не е изключена. но.. при мене друго. като че ли съм обсебена от това. чудих се каква е причината. измислих много такива. но като че ли нито една от тях не ме оправдава. в смисъл, дори и да си обясна, т.е да си измисля обяснение, не спирам да мисля по този начин...
не искам да вържа приятеля ми за мене. обичам го,заедно сме от много време, но съм си представяла бебе не само от него. в смисъл не винаги бащата е той, когато мисля за това. знам, че той не иска, затова не бих му го причинила.
вижте, не съм психопатка. не съм и момиче, което е узряло преждевременно и затова си мисли за деца. аз съм една пикла, която още самата е дете понякога. не съм имала трудности досега в живота си(пупу да чукам на дърво). понякога си мисля даже, че не съм намерила себе си, страшно объркана съм, незнам боли ли ме или ме сърби,ли ме.. държа се детински .. но понякога, когато съм настроена по философски, и се опитвам да си обясна желанието за дете така, решавам, че ако забреенея това ще ми помогне да порасна.. друг път си го обяснявам с желанието ми да обгрижвам някого.. също и понякога си мисля, че търся предизвикателство, че искам приключение.. живота ми до момента винаги е бил подреден, имала съм всичко, от което имам нужда. но съм живяла в коловоза, който са направили мойте родители. друг път и това си мисля.. че е от бунтарство..но няма против ккаво да се бунтувам.. или просто е някаъв пубертетски изблик..(на 18 се смята, че трябва да ми е минал ) и дори да намирам обяснение, дори да си давам сметка, че ако е така е глупаво и рано да си мисля за дете, все още го искам.
на 18 не съм малка. имам приятелки, които майките им са ги родили на по 18.19 години.. понякога си въобразявам, че чувам часовник, който ми казва, че може нещо да ми се случи и ако сега не получа дете, никога повече няма да мога. това ме навежда на следващата ми мисъл, колко ме е страх от и колко не у/одобрявам абортите. страх ме е, че ако ми се наложи, мога да остана стерилна. не удобрявам, не от религиозни причини, защото никак не съм религиозна, ами от мои собствени разбирания за природа, съдба и тн. няма да изпадам в подробности.
сигурно не съм единствената, която се замисля за деца.. но това че почвам ТОЛКОВА да го обмислям..ме стряска.. не защото си мисля, че имам психически проблем... ок, да речем забременя.. но на детето нещо не му е наред.. трябва му повече отколкото любовта, само която мога да му дам в момента. а дори да е съвсем здраво, знам, че ще му трябва повече от гола любов.. няма да е лесно. но и знам, че любовта ме е карала да се справя с много неща, и като че ли понякога се въобразявам, че едно бебе ще ми даде отговорите на всичките ми въпроси.. завиждам на жените, които наскоро са родили, или дори като гледам филми. винаги плача на моментау когато дадат бебето в ръцете на майката за първи път. погледите изпълнени с любов..(актрисите добре го пресъздават)..
последния път, когато разкрих малко от това което написах тук, на една позната, тя каза , че ми е фикс идея да имам дете.. не. мисля за това отдавна. на няклко пъти са ми се случвали гафове по време на секс.. първите няколко пъти мисълта, че може да съм бременна ме ужасяваше, защото и бях сравнително малка, около 15. но с всеки път изминал път се приближавах до извода, че ако забременея, ще искам да задържа детето. да ви споделя и следното.. майка ми винаги ме е убеждавала, че трябва да имам деца, като имам мъж, работа и бла бла .. обичайните глупости.. но не решава ли всеки сам кога иска да има деца. някои искат да са подсигурени, някои като мене си казват.. когато стане, тогава.. и това и децата не е ли и като с секса.. продължение на държенето за ръчичка в детската градина? всеки трябва да реши кога да направи следващата стъпка. но работата е там, че не се виждам например с по възрастен мъж, който има работа и би бил готов да има деца с мен. а момчетата около мойта възраст.. нищо не ги стряска повече от това. не мога да кажа на приятеля си.. искам дете от теб не мога да кажа на майка ми.. мамо, искам дете. дори и да забременея случайно как да им обясна.. няма да правя аборт !и това е то.. точка!
и още нещо.. не се ОПИТВАМ да забременея.. в смисъл.. не си прекъсвам противозачатъчните нарочно и когато се наложи, винаги съм си пила постинора.. но го правя без желание..в смисъл.. първо не обичам лекарства, второ искам дете, но до там вече бях стигнала
хора.. последно.. имма още какво да пиша.. но се съмнявам, че някой ще се хване да прочете всичко. а и .. написаното.. мога да го определя като.. безформена сива буца, изплюта от потока от мисли които се вихрят в главата ми.

[penywise]

Да... точно това, че живота не те е "очукал" и си имала всичко, не си била лишавана от нищо...

Пикла си, както сама каза.
Глезла. Мърла...

То тва бебето да не кошница с рози бе? Днеска ще го искаш - еее колко му е? Чукат ме, пълнят ми путката като пуйка с термометър, утре раждам. Имам дете
И кво ще го правиш? Ше си го имаш?

Ходи си удари една щпакла, вземи един студен душ, наспи се и утре премисли пак...

'лапешка работа деб@

знаеш ли и това съм си мислила. казах че надали съм пресъздала всичко което ми минава през главата.. ако не си давах сметка, че детето не е играчка, може би вече щях да го имам. а и темата е озаглвена.. не искам съвет. затова номера с "шпаклата" го запази за себе си.

[penywise]

Не можеш да ме убедиш, че "споделяш" нещо във форум със стотици потребители, понеже, АМА ТОЧНО не искаш никой да не види, или камо ли да отговори

No way sis

пък това, че живота не ме е очукал, значи ли че трябва да чакам на 35 за да мога да имам дете.. може на 35 да съм на същия акъл.. а и ако си момче.. момче ли си? надали можеш да си представиш най-малко какво чувстав. наричаш ме лапе.. може би си по-голям, може би си по-"очукан"? дея знам. откъснах от душата си малко от това дето ме тормози.. а за това кой как ще го коментира.. мога само да се позабавлявам.

[penywise]

Пожелавам ти целия успех на света

да четат. нямаше да пиша ако не исках да четат. но не ме познаваш.. да пиша е най добрия начин за мен да се освобождавам от тежки мисли.. но понякога само да ги напиша, не стига. искам да знам, че някой ме е чул, че някой ме е разбрал.

може и никой да не ме е разбере. но си мисля, че от стотиците потребители на форума, все един може да ме бъде съмишленик и да намери отговори на своите въпроси в това което съм написала.

разбра ли бе.. бро ?
айде и на тебе мноо здраве =D>

[ZaViNaGi*Ne6tAsTnA]

mi mislq 4e predi da se ojeni6 i da si nameri6 rabota ne trq da misli6 za dete ili ako misli6 za tva pomisli akvo bade6te 6te mu dade6 posle 6te se jelqva6 4e si sazdala dete koeto 6te tane v mizeriq i 6te se izma4va6 4e ne moje6 da mu dade6 bade6te pomisli varhu dumite mi

[ht_7j]

Nqma da ti davam syvet, nqma da te osyjdam, dori nqma da ti kaja kakvo mislq za jelanieto ti da imash dete na 18 godishna vyzrast. Samo shte ti spodelq neshto...
Jiveq v golqm grad, v koito procenta na teenagerska bremennost i mnogo visok (dori i tova nqma da utochnq). Momichetata zabremqnavat, zashtoto iskat ili zashtoto e stanal gaf i te sa protiv abort. Koito i ot dvata sluchaq da e, jivota im spira do tuk. Maldi momicheta s perspektivno bydeshte sa obrecheni. Ot tuk natatyk edinstveno s deteto se syobrazqvat i vsichko ostnalo e na vtori plan. A kogato imat vreme za sebe si, veche e 18 godini po-kysno. Svidetel sym kak ne mogat da uspeqt sami, rabotqt kato prislujnitzi ili kasierki v magazini, zashtoto tezi raboti s ana smeni i imat vreme da smenqt pelenite na bebto si. Da ne spomenavam, che se gledat ot obshtestvoto kato paraziti, koeto dopylnitelno gi zatrudnqva s rabota, uchilishte i t.n. V rezultat se prodavat na nqkakvi bogatashi i se poddavat na lyji. Jalka gledka e. Maika ti e napylno prava...Shte imash dete, mnogo detza daje, shtom tolkova silno go jelaesh. Shte bydesh i chudesna maika, sigurna sym, no jelanie ne e dostatychno na 18 godini. Napravi prouchvane pone, zapoznai se s jeni,ili momicheta, koito sa rodili tolkova mladi i se ubedi sama za sebe si. Vsichko s vremeto si, a prez ova vreme prodylji da si piesh postinor-a.

това което ми говориш.. е вярно. знам, че е вярно. не съм казвала, че е лесно. а къде уточних, че искам детето сега? казах искам дете. но не сега веднага на секундата.. исках просто да споделя огромното си желание да имам деца, не бебета. бебто ще порасне.. може да ми съсипе живота, да не е благодарно какво съм направила за него.. познавам едно момиче което е родило на 15. не и е лесно. познавам и жена на 25 която има детенце на 7 годинки. но тя има и работа и мъж и дом от самото начало. просто нейния приятел също е искал дете. заедно са решили да имат толкова млади деца. мисълта ми е че има хора и хора. не уточних нищо за мойто семейство, за мойте възможности.. защото тези неща от днес за утре могат да се обърнат напърно с главата нагоре. но вие сте като всички мои приятели, които блокират тази идея. блокират себе си с мисълта, ужас, сега ако забременея, живота ми е свършен. и случва се, е те още преди да го родят са се предали.

главата надолу.. извинявам се

[Cvetelina_sim]

Мила ти съвсем си се сдухала, направо си се вманиячила в това да имаш бебе. Слез на Земята и се помисли. Ти сама казваш, че си представяш как имаш бебе не само от приятеля ти ами и от други момчета. Ти още не си решила от кой искаш да е а си се побъркала на тая тема. Това бебе трябва да е от човека, с когото решиш да прекараш живота си, защото то трябва да расте виждайки родителите си заедно, а не да родиш дете и след време да размислиш и да си дадеш сметка че искаш да живееш с друг мъж. Защото ще причиниш на детето си най - голямата болка на света - да остане с разведени родители. А едва ли искаш това.
Не знам все пак ти решаваш!

[Shantav^dakel]

Чш ей, да не си рак?

Да ти кажа аз съм на 19 и аз много пъти съм си мислила за деца. Много искам да имам, но за разлика от теб аз не мисля, че съм готова за това. Просто имам някаква маниакална нужда да се грижа за някой и някой да има нужда от мен. Имам приятелки, които доста млади вече са майки и не че това е провалило по някакъв начин живота им, но те са почти постоянно с бебчетата си и не защото не могат да г връчат на майките си, а защото не искат да се отделят от тях. Аз много искам да имам деца, да, но също така искам да изживея това, което трябва да изживея на възрастта си.
Когато си мисля за деца също така си мисля и се ужасявам дали ще мога да ги възпитам добре. Дали ще бъда добра майка, дали ще мога да им дам това, което една добра майка трябва да даде на децата си. И всеки път се надявам, че ще бъда добра майка. Понякога ме обзема страх, че няма да намеря подходящия човек за мен и така няма да успея да създам семейство. Но това са обърканите ми мисли и не защото съм разглезена, а защото просто не съм готова.
Но с времето всичко ще си дойде на местото. Просто оставям този аспект от живота си на съдбата, защото не трябва да се забравя, че едно бебе е страшно голяма отговорност.

хмм а защо не четете какво пиша? нямам нужда от статистики и от това някой да ме дърпа на земята. не разбрахте. написаното е една мечта. както.. представете си.. някой мечтае за нови кънки.. но няма пари да си ги купи. е.. но мечтите са безплатни нали? в смисъл.. някои хора си мечтаят за кънки. някои за бебета. толкова ли е странно? написах.. НЕ СЕ ОПИТВАМ да забременея.. ако бях толкова вманиячена нямаше да давам пари за хапчета.
вижте.. и аз искам пълния пакет. мъж дете, дом работа.. но докато някои си мечтаят първо за колата или къщата.. за мен н а първо място е детето.

Чш ей, да не си рак?

Да ти кажа аз съм на 19 и аз много пъти съм си мислила за деца. Много искам да имам, но за разлика от теб аз не мисля, че съм готова за това. Просто имам някаква маниакална нужда да се грижа за някой и някой да има нужда от мен. Имам приятелки, които доста млади вече са майки и не че това е провалило по някакъв начин живота им, но те са почти постоянно с бебчетата си и не защото не могат да г връчат на майките си, а защото не искат да се отделят от тях. Аз много искам да имам деца, да, но също така искам да изживея това, което трябва да изживея на възрастта си.
Когато си мисля за деца също така си мисля и се ужасявам дали ще мога да ги възпитам добре. Дали ще бъда добра майка, дали ще мога да им дам това, което една добра майка трябва да даде на децата си. И всеки път се надявам, че ще бъда добра майка. Понякога ме обзема страх, че няма да намеря подходящия човек за мен и така няма да успея да създам семейство. Но това са обърканите ми мисли и не защото съм разглезена, а защото просто не съм готова.
Но с времето всичко ще си дойде на местото. Просто оставям този аспект от живота си на съдбата, защото не трябва да се забравя, че едно бебе е страшно голяма отговорност.

рак съм.. при това с асцендент рак. ето ти ме разбра мисля дори това с майките.. не всичка е черно.. всички знаем за младите майки които тънат в проблеми и мизерия.. а защо никой не споменава и тези, които са щастливи.. защото така трябва да е.. и аз питам майка ми, защо ми се кара като не съм сготвила, а не ми се радва когато го направя.. тя отговара.. защото така трябва да е. не е съвсем правилно. но да..

[Shantav^dakel]

Не мога да твърдя за всички хора, но вече мисля, че на тази възраст /не че сме стари/, но е съвсем нормално да се замисля един достатъчно зрял човек за това. Имам предвид, че мислиш за бъдещето и се страхуваш дали ще можеш да създадеш дом, семейство, дали ще можеш да го запазиш. Другата категория за мен са хората, които мислят само къде ще излязат, кога ще има купон и т.н. - някакви хипер преходни и повърхностни неща.
Тези, които мислят само за учене и гледат да завършат спадат към първата категория, защото те учат, за да могат един ден да имат възможност да са част от едно семейство.

[sexy_macka]

awe zashto si mislish che kaot pishe "ne davaite suveti" vseki shet chet ei posle vednaga islsia...a i kak mojesh da si pomislish che "nqma da go vidq" ako si iskala taf shteshe da go spodelish s nai-dobriq/dobrata si fr...ili mojebi qnmash takuv/a!!!

сега пък забелжки, по формулировката на темата ми.. ако прочетеш какво сме писали по темата.. сама ще си отговориш но недей ако нямаш какво да кажеш, да пишеш само глупости\/

[ZaViNaGi^nEsHtAsTnA]

mi mislq 4e predi da se ojeni6 i da si nameri6 rabota ne trq da misli6 za dete ili ako misli6 za tva pomisli akvo bade6te 6te mu dade6 posle 6te se jelqva6 4e si sazdala dete koeto 6te tane v mizeriq i 6te se izma4va6 4e ne moje6 da mu dade6 bade6te pomisli varhu dumite mi

tova bqh az :P

[Mem0reX]

I kfo da naprava 4e si ti ) a btw sum suglasen s teb