Цитирай Първоначално написано от Shantav^dakel
Чш ей, да не си рак?

Да ти кажа аз съм на 19 и аз много пъти съм си мислила за деца. Много искам да имам, но за разлика от теб аз не мисля, че съм готова за това. Просто имам някаква маниакална нужда да се грижа за някой и някой да има нужда от мен. Имам приятелки, които доста млади вече са майки и не че това е провалило по някакъв начин живота им, но те са почти постоянно с бебчетата си и не защото не могат да г връчат на майките си, а защото не искат да се отделят от тях. Аз много искам да имам деца, да, но също така искам да изживея това, което трябва да изживея на възрастта си.
Когато си мисля за деца също така си мисля и се ужасявам дали ще мога да ги възпитам добре. Дали ще бъда добра майка, дали ще мога да им дам това, което една добра майка трябва да даде на децата си. И всеки път се надявам, че ще бъда добра майка. Понякога ме обзема страх, че няма да намеря подходящия човек за мен и така няма да успея да създам семейство. Но това са обърканите ми мисли и не защото съм разглезена, а защото просто не съм готова.
Но с времето всичко ще си дойде на местото. Просто оставям този аспект от живота си на съдбата, защото не трябва да се забравя, че едно бебе е страшно голяма отговорност.
рак съм.. при това с асцендент рак. ето ти ме разбра мисля дори това с майките.. не всичка е черно.. всички знаем за младите майки които тънат в проблеми и мизерия.. а защо никой не споменава и тези, които са щастливи.. защото така трябва да е.. и аз питам майка ми, защо ми се кара като не съм сготвила, а не ми се радва когато го направя.. тя отговара.. защото така трябва да е. не е съвсем правилно. но да..