един разказ

Угаснаха и последните светлини..хората спяха...Мрак!..За нея мрака беше настъпил много отдавна,но никой не го виждаше,тои беше вътре-в нея...Дали умело го прикриваше или просто те бяха слепи?За всички утре слънцето пак щеше да изгрее,птиците пак щяха да пеят,живота им щеше да си е същия...За всички,но не и за нея!Тя въздъхна тежко,но някак безразлично..вече се беше примирила с болката и с всичко останало..Изправи се,и все едно на пръсти,като че ли призрак,стана и излезе от апартамента.Беше студено,а тя не усещаше вятъра как я пронизва.Вървеше все направо,облякла тази своя бяла рокля..Замисли се защо носи още бяло...дали се опитваше да прикрие черното в себе си?А може би и беше останало като спомен от предишния живот..толкова чист,изпълнен с радости и мечти,дори и леко наивен..Погледна нагоре-небето беше толкова ясно,безоблачно.Лунните лъчи някак зловещо осветяваха всичко около нея и тя за секунда изтръпна..Беше боса.Обърна се и тръгна по тревата,но се чувстваше странно..С всяка крачка тя усещаше как се връща в миналото.Една след друга картините от нейния живот се сменяха.Колкото повече вървеше,толкова чувството се засилваше.За миг се видя толкова малка,тичаща по същата тази поляна,по която сега се луташе.Видя нейното детсво.Внезапно сърцето и започна да тупти по-силно,сякаш искаш да избяга от гърдите и,да се скрие някъде и да не усеща тези чувства,които сега напираха с голяма сила.Учуди се.Нима още имаше сърце?!Тя ускори крачката..голямия негостоприемен град..вечните скандали..малкия апартамент..сълзите..болкит е..фалшивите усмивки...Тя вече тичаше по поляната,а миналото не я оставаше.Напротив-ставаше все по-реално.Студа..самотата..оно� �а момче..разочарованието..пос тоянните удари на живота..Лека като вятър,сега тя стъпваше тежко..бягаше толкова бързо сякаш искаше да се скрие от това минало,което я гонеше като сянка.Съзлите напираха в очите и,стичаха се и все едно изгаряха лицето и.Спомените яростно нахлуваха и безмилостно я пронизваха пак,и пак,и пак.Докато най-накрая не стигна извора и спря.Загледа се в спокойната вода.Тялото и гореше,целият и живот се беше повторил за няколко секунди.Потопи краката си във водата.Усети блажен хлад..продължи навътре.Пред нея се появи отново онова дете,тичащо по поляната..отново тя.Пордъжаваше навътре и навътре..
Слънцето вече изгря и сякаш с лъчите си то събуди нейния живот.Тя лежеше на брега,не знаеше още на дъното или на повърхноста е.Дали беше нова,а в нея живееше ли всичко старо?Цялата в бяло,а лицето и беше прорязано от някакво подобие на усмивка.Беше направила избор вечерта..единственият..прав илният!Лъчите нежно я погалиха .Почуствала топлината тя се събуди..изправи се.Очите и някак сияйни,вече беше опознала какво е това усмивката..Усмихна се..Закрачи уверено назад,назад към къщата,назад към живота!Беше направила избор.Беше избрала живота!Вече знаеше защо носи бяло,нямаше го онова черното в нея,и за нея имаше светлина,и за нея приците пееха,и за нея слънцето грееше!Вървеше по пътеката,вървеше към ново начало-задраскала бе всичко старо,загърбила и простила всички болки и неправди...вървеше!
А вие,вие ще я последвате ли?


във форума бях чела един такъв разказ и много ми хареса,направих леки промени и не знам дали се е получило..

[IKisseDAGirL]

оле.. нямам думи... тва е страхотно.. мн ме разчувства и се замислих а и някакси ме ободри и ми даде надежда
браво на теб, че си го написала
доста хора ще имат полза от него

[VukeHceTy]

super e

[sexy_play_baby]

Страхотно е !!! БРАВО =D> =D> =D> =D>

[Composure]

еми постарала си се да дадеш copy/paste хубаво е

[sk8girL]

Наистина е много хубаво! :}

[tedy1_baby]

prekrasno e.raz4uvstva me.nakara me da se zamislq.

[Krem4eto]

Много е добре,че има как този разказ да даде надежда!

[ThePainIsReaL]

I like it

[{P}HoNeY{P}]

prosto me ostavi bez dumi!
Tolkova e nejno!

[black_dimond]

men su6o mn me kefi razkaja