...

Робуваме на собствените си мечти,сънуваме с отворени очи,умираме докато живеем.Не осъзнаваме,че за да изгрее слънце,трябва да се мине през тъмнината.Забързани във своите цели,ние не знаем напред или назад вървим.На дъното ли сме или на повърхността?Тичаме към онова-недостижимото,а в същото време сме се превърнали във костенурки.Мотаем се насам натам,не се взираме във малките неща,където всъщонст е истинската красота.Глухи сме за всичко чуждо,живеем заради самите себе си.Празни погледи,кухи души,егоистични и наивни лица-това са хората.
Можех ли да избирам-бих предпочела да скоча,но дори и да падна,стига ми да знам че съм опитала,а не че някой ме е бутнал.Бих забравила големите,силните думи,ако знам че малките са с по-голяма стойност.Бих намразила,ако знам че друг ще обича с цялото си сърце.Бих губила,ако знам че друг се нуждае от победа.Бих жертвала всичко,ако знам че там някъде някой няма нищо.

[white_chik]

=D>

[Coki]

7 точка от правилника.