Толкова те обичам.. толкова те желая.. все още... след толкова изминало време аз още не мога да спра да си мисля за теб Ти незнаеш, ти си мислиш, че отдавна съм те забравила, че всичко е било само едно увлечение. Но не беше.
Само че ти никога няма да узнаеш, никога няма да ти кажа за това, дори да умра ..

Ти единствен си в сърцето ми... а си мислиш, че сме просто добри приятели. С друга си и на мен сърцето ми се къса, когато си тъжен заради нея.. никога не бих се опитала да ви разделя, никога, защото не искам да си нещастен.
Дори бих ти помогнала да си щастлив, макар сърцето ми да се къса от мъка

Не искам нищо да ти казвам, за да не се почувстваш предаден Момичето, с което си споделял, което си мислел, че те разбира, която ти е била приятелка,с която си имал само малка отдавнашна авантюра, да се окаже, че има чувства към теб.. поставям се на твое място и знам, че не би ти било приятно да го научиш
Странно как има мимолетни преживявания, които могат да те променят толкова много Двата пъти, когато бяхме заедно бяха толкова кратки, а значат за мен повече от всичко друго до сега... един човек може да те завладее за кратък миг така че след това цял живот да не можеш да го забравиш, а невероятно дълго време, прекарано с други хора, да не струва нищо пред този миг..

Когато те видя на улицата или случайно те срещна някъде, всичко в мен се преобръща. Сякаш гореща вълна ме облива. Стига ми една твоя усмивка, един твой случаен поглед, за да затрептя. А ти вървиш срещу мен, гледаш ме и осъзнавам, че ме възприемаш като една обикновена позната.
Подминаваш ме и не предполагаш за бурята, която оставяш в мен, не предполагаш, че се обръщам, за да мярна силуета ти поне още веднъж... И не мога да направя абсолютно нищо, за да те накарам ти също да се обръщаш или да почустваш дори една хлядна част от това, което вилнее в мен в този момент...
Чувствам те като част от себе си, чувствам те във всяко едно нещо, чувствам, че те има в очите ми, чувствам, че си целия в душата ми, чувствам, че се таиш като камък в гърдите ми, чувствам те като трепет върху дланите ми, има те и като въздишка на устните ми.. Не мога да си представя да живея без да те има, всеки един ден се моля само за едно - да не ти се случи нещо лошо и да не изчезнеш от живота ми

Знам, че аз самата съм много виновна за това, че не можахме да бъдем заедно. Ти държеше на своите приятели.. и те разбирам - аз също държа. Те не ме харесваха - и донякъде наистина има защо. Всеки път, когато те видех, аз започвах да се държа неадекватно.. толкова емоции напираха в мен. Казах и направих много неща, за които съжалявам ужасно много.. до болка много съжелявам... и всичко това поради тази причина - незнаех как да постъпвам, всичко се объркваше от радостта когато съм близо до теб и те ме разбираха погрешно, приеха ме за такава, каквато не съм
Толкова много неща бих искала да поправя, но е невъзможно. Когато един човек си изгради погрешно мнение за теб, каквото и да направиш ще бъде излишно - никога няма да успееш да срутиш стената, която постепенно се е издигнала и въпреки, че не ме харесват, въпреки, че са се държали зле с мен, аз ги чувствам страшно близки - просто защото са ти приятели... а всяко нещо, което ти обичаш, аз, ако можех, бих го обичала двойно повече

Липсваш ми.. до болка силно... липсваш ми ужасно много... липсваш ми при всяка следваща стъпка.. липсваш ми при всяко едно движение, което правя.. липсваш ми при всяка една изречена дума.. всяка една мисъл... желание... липсваш ми при всеки следващ ден без теб..
От месеци не живея, а просто съществувам... ден за ден

P.S. Това го написах, за да се почувствам малко по-добре Знам, че е дълго, дано се намери някой, който да го прочете. Все пак е само нищожна част от всичко, което бих искала да кажа...