Цитирай Първоначално написано от In4iTu_
За брат съм съгласна, че е яко Ако сестра ми беше момче щеше да е много яко...Нямаше да има скандали за блузки, поли, обувки и т.н. И всеки щеше да си има стая и да не пипа нещата на другия.Днес пак се скарахме...Тва тъпо същество, не знам от къде ми е изровила дневника и го прочете...Аз си влизам в стаята и гледам скъпата ми сестричка си чете най-спокойно МОЯ дневник... Sorry че ви занимавам с простотии. Изобщо не знам защо я пуснах тая тема - просто бях много ядосана и трябваше да си излея яда някъде...
хахаха, аз пък преди много исках да имам сестра, мислех си, че е по-хубаво, защото с брат ми така сме се биели, че просто... Нямало е да има скандали за поли, блузки и т.н., обаче те уверявам, че поводи за караници винаги се намират. Не е полът причината. А както вече казах, ние с брат ми толкова пъти сме се карали много жестоко, сега пак де, но нещата сега не са както преди. Ти не спомена на колко години сте. Уверявам те, че с времето нещата ще се оправят, ние с брат ми сега сме много добри приятели, макар че пак се поскарваме от вреем на време, поддържаме форма, но бързо ни минава. А начинът да се справиш със сестра си не е да и викаш, да и се караш, да я обиждаш и т.н., а да пробваш с разбиране. Нали знаеш, блага дума железни врати отваря. Ясно ми е колко е трудно да се постигне това, да не избухваш, да не викаш, но си заслужава поне да опиташ. Знам, че сте в тази възраст, в която и двете сте много раздразнителни, но се опитайте поне малко да смекчите караниците помежду си. След време ще осъзнаете, че сте си най-близки на света, колкото и невероятно да ти звучи.