Мoderated:Търся помощ за две теми за есе

[sexy__pi4e]

nqkoi moje li da mi dade dve temi za ese:az znam 4e ni6to neznam e pyrvata i vtorata e smisala na jivota mersi predvaritelno

Moderated by Tiffany
по т. 1 и 7 от правилника.

[IdontGiveaFuck]

За втората тема :

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=210

Смисълът на Живота . Есе

Всеки от нас е различен.Но на всички ни се налага да правим едно и също нещо всеки ден-да живеем.
Самият живот е грешка.Понякога го осъзнаваме.Но винаги е достатъчно късно.Човек се разкайва за грешките си.А ние хората често се разкайваме,че сме се родили.
Животът е предизвикателство.Посреща� �е го всеки ден.Но не можем да го победим.Затова понякога го отхвърляме.Затова се и самоубиваме.
Животът е подарък.Не го оценяваме.Отнемаме го от другите.Убиваме.
Животът е приключение.Страх ни е да го осъществим. Още никой не е излязъл жив от него.Не знаем какво ни очаква.А хората се плашат от неизвестността.
Животът е мъка.Никога не я преодоляваме напълно.Затова никой не забравя как се плаче.
Животът е дълг.Забравяме,че трябва да го изпълним.Вместо това постоянно мислим за себе си.Защо иначе съществува егоизмът?
Животът е игра.Играем я,без да сме научили правилата.Иначе не бихме наранявали останалите.Не бихме се чудили защо губим.
Животът е песен.Никой не е успял да напише текста.Защото не владеем езика на емоциите.Умеем само да ги изпитваме.Не и да ги контролираме.
Животът е възможност.Не знаем как да я използваме.И не си даваме сметка,колко ценна е в дейиствителност.А когато не взимаме живота насериозно,се оставяме течението да ни носи.Тогава съжаляваме.
Животът е пътешествие.Нямаме карта.Само едно сърце-компас.А то винаги сочи болката.Затова се чувстваме изгубени и объркани.Затова се опитваме да предначертаем пътя си.Но никой не се е научил да рисува бъдещето.
Животът е обещание.Не можем да го спазим.Защото един ден си отиваме.
Животът е любов.Опитваме се да я открием.А не разбираме,че тя трябва да намери нас.Тя е причината да съществуваме.Тя е и причината да страдаме.Бихме ли посвещавали иначе безброй книги на нея?
Животът е красота.Възхваляваме я.Ценим изкувството.Но и красотата умира.Цветята от картините например отдавна са увехнали.
Животът е истина.Не можем и не искаме да я осъзнаем.Защото избледнява пред лъжата.А тя е нашият начин да избгягаме от истината.
Животът е загадка.Искаме да я разрешим.Но нямаме достатъчно време.Мистерията е вечна.Това понятие го е имало и преди,съществува и днес.Но хората уви-са подвластни на времето и неспособни да разберат вечността.
Животът е цел.Поставяме си я.Макар че не можем да я постигнем.Но надеждата умира последна.Жалко,че все пак умира.
Животът е битка.Губим я.Защото времето не ни стига да я спечелим.Не съжаляваме ли,че не сме имали достатъчно време да постигнем целите си,когато си отиваме от този свят?
Животът е пиеса.Всеки си приписва и играе някаква роля.Малцина осъзнават че сме кукли на конци.Веднъж написан,сценарият не се променя от актьорите.И няма кой да го промени,освен анонимният сценарист.
Животът е знание.Учим се бързо.Прилагайки знанията си показваме,че нищо не сме научили.Уж се учим как да сложим край страданието.Но нали все още причиняваме болка на другите?
Смисълът на живота ни е да се научим как да го живеем.За нещастие умираме преди да сме разбрали как.Подигравка на съдбата,казваме ние.Но да живееш,значи да умреш.В противен случай вместо живот,бихме използвали понятието вечност