Значи от 2 години,хода с едно момче...обичам го страшно много..но неговото недоверие ме убива,на няколко пъти като се караме трагвам да му го кажа"че неискам да сам с него"обаче се сещам,че не мога без него..че ще полудея без него...никога не мога излеза на глава с него!!Попринцип ни е много добре заедно..но много често се караме..защото той е много капризен и иска тварде много...а тожа е другия проблем..как да му кажа,че иска много от мен,така че да спре...защото като му го кажа така,той казеа ми за кво си с мене...или пак ми добре няма да искам повече нищо...и на мен ми става супер гадно..ревнуваме толко много..че ми е писнало...не ми дава никаде да хода...на никой дума да не казвам...е това не го права...де..ми то тва неговото направо не е човешко..а пак тои е в казармата..вече от 3 месеца...и ме побарква още повече...днес пак трагнах да му го кажа..казах му че ми е писнало..от неговото марморене..и сардене..ама след това..ми дойде онова гадно чувство което не ми дава..да се разделя с него..какво да направа...........

[-o<