Хубава тема!
Като цяло съм най-съгласна с мнението, че тук става дума за модно увличане и прехласване по това да си мрачен, със "суицидални наклонности" и афинитет към кръвта и нейната "красота". Това като пример. Пубертетът наистина засилва лабилността у хората, ако тази лабилност я има заложена в характера - поне такива са ми впечатленията. И, да, безспорно го има елементът на търсенето на внимание - дали съзнателно, дали несъзнателно; това пак е свързано с модерното в момента желание да бъдеш "различен", "ъндърграунд" и т.н. Наистина "различните" не се стремят да са такива, те просто са. Сега е много нашумяло да бъдеш бунтар, а и е лесно, когато не знаеш каква алтернатива да предложиш на това, срещу което се бунтуваш. Идеал и отричано се сменят ежедневно; в един момент си "sladko_f-4eeee", в друг - "dark_twisted_sorrow_heart_death_f". Има хора - депресивни натури, даже това не е много точно, ами хора с по-дълбоко и по-мрачно виждане за живота, които не са такива само в периода 12-14 години. Те обаче са наистина малко - и по форумите, и по принцип. За мен лично е далеч по-интересно да разговарям с такива, отколкото с тези, които се обличат в черно и изтъкват слушането на по-тежка музика само за да са опозиция на розовите кукли и захаросаните "пичове". Най-вече защото първите не гледат постоянно какви са другите и не се определят спрямо тях.
За депресията - наистина е вярно, че трябва да сме благодарни на това, което имаме, и да живеем със знанието, че във всеки момент можем да го изгубим. Има една мисъл -"Шестица от тотото е възможността да можеш да ходиш без патерици"...Само че има и случаи, в които депресията не е само пуберско развлечение. Клиничната депресия (белег на която е и натрапчивата мисъл за самоубийство) е съвсем реално болестно състояние. Искрено се надявам тези, които охотно демонстрират подтиснатостта си, да не разберат никога какво значи да си болен от това или някое друго психично заболяване.
Иначе го има и това, че депресията - в смисъл на много тежко, мрачно и задушаващо моментно състояние - може да бъде използвана по положителен начин. Може да те отрезви, да те оттласне от застоя, може да те накара да видиш нещата от друг ъгъл. Просто трябва да си честен пред себе си и пред другите и да не правиш от това състояние нещо по-сериозно, отколкото е. За мен да живееш само оптимистично е същото като това да мислиш само негативно. Първо е невъзможно, следователно, ако твърдиш, че го правиш, само позираш (друга любима съвременна дума), второ, не е интересно.